- Знам какво става в манастира. Беримир ми разказа. Знам и ти защо си тук. Без значение кой убива, не смятам да му давам причина да го направи пак. Ще рискувам да се прибера в града. Там все още има достатъчно хора, които помнят услугите ми.
Косена скри одеялото под расото и вдигна качулката му.
- Какво ще стане с брат ми сега? Може ли да го видя?
- Колкото по-бързо си тръгнеш от тук, толкова по-добре - уморено отговори писарят. - Не съм сигурен, че останалите ще са доволни, че те пускам. А за брат ти - той сви рамена - само времето ще покаже.
- Той е невинен! - настоя Косена.
- Знам - отговори Климент и я побутна към вратата. - Време е да тръгваш.
- Ще ти бъда благодарна, ако ме придружиш до вратата. За всеки случай.
Климент кимна разсеяно и тръгна след нея.
Дворът беше пуст. С каквото и да се занимаваха, братята се бяха прибрали на топло. Но дори и да ги видеше някой, едва ли би разпознал Косена под черното, стигащо до земята расо и плътно нахлупената качулка.
Климент и спътничката му бързо минаха по заледените камъни и се озоваха до страничната врата. Преди да тръгне, Косена спря за миг и докосна ръката на писаря.
- Не ти благодарих - каза тя, - макар да няма за какво да го правя. Не съм извършила нищо нито сега, нито преди, за което да трябва да отговарям. Но все пак искам да ти благодаря за това, че постъпи честно с мен. Днес малцина постъпват така.
В магерницата отново беше топло. Невестулката беше взел нещата в свои ръце и с помощта на Корсис и Беримир се справяше отлично. От напалената пещ се носеше мирис на прясно изпечен хляб, на огнището вреше казан с чорба.
Климент седна до една маса, облегна се на стената и замислено загледа помощника си, който с дълга дървена лопата вадеше изпечения хляб, след което мяташе нов. Това напомни нещо на писаря, в главата му се завъртя смътна мисъл, но в този момент вратата се отвори и тя бързо отлетя.
В стаята влетя проигумен Лазар, лицето му беше зачервено, а гърдите му се надигаха учестено. Расото му висеше раздърпано, личеше, че е бързал. Зад него запъхтени влязоха Герасим, Велизар и Захарий. Малоумният Йосиф се влачеше най-отзад.
- Случило ли се е нещо, братко? - попита писарят и се изправи на мястото си.
- Затворничката я няма! - уплашено съобщи Лазар. - Избягала е! Минала е през стената и се е изпарила!
- Казах ви, че тя е убийцата! - провикна се Герасим. - Демон, който не може да бъде спрян нито от ключ, нито от решетка! Сатана! Гилу!
Останалите шумно се съгласиха с него, започнаха да викат и отправят обвинения към писаря, че не се е отнесъл по-сериозно към предупрежденията им.
- Някой видял ли е как е избягала? Кой пазеше килиите?
Монасите объркано се спогледаха.
- Никой не я пазеше - призна накрая проигуменът. - Не знаехме, че има нужда.
- Значи сте мислили, че тя е виновна за убийствата, че е демон, че е Гилу, а не сте оставили поне един човек пред вратата да я пази? - уточни Климент.
Лазар неуверено потри ръце и погледна към останалите за подкрепа.
- Не знаехме, че трябва да го направим - каза той.
- Тогава как знаете, че е минала през стените? Че е демон? Някой видял ли е това?
Монасите отново зашумяха, говорейки един през друг. Най-високо се издигна гласът на библиотекаря Велизар.
- Няма нужда да виждаме каквото и да било! Ясно е какво е станало! Гилу е избягала през заключената врата! Това е!
Останалите го подкрепиха. Писарят поклати глава.
- Нищо такова не се е случило. Аз я пуснах. Тръгна си преди малко.
- Ти!... Ти!... - Лазар не можеше да повярва на ушите си. - Но как?... Защо?...
- Това е предателство! Измяна! - закрещяха един през друг останалите.
Климент се отпусна на стола и изчака монасите да се успокоят.
- Разпитах Косена преди малко - каза накрая той. - Сигурен съм, че няма нищо общо със ставащото в манастира! Смъртта на Пацик го доказва. Затова я оставих да си върви. Достатъчно е преживяла.
- Но тя е издирвана!... Търсят я за магьосничество... - Лазар не можеше да си поеме дъх от възмущение.
- Братко - тихо отговори писарят, - ти не си ли бил преследван? Не са ли те търсили заради вярата ти? Това ли искаш да направиш? От гонен да се превърнеш в гонител? - Лазар не отговори. - Тя излезе през източната врата преди не повече от четвърт час. Който от вас иска, може да я настигне и да я предаде на властите.
Монасите замълчаха.
- А сега, ако ме извините, нека всички се върнем към задълженията си. Предполагам, че имате достатъчно работа.
Без да кажат и дума повече, братята си тръгнаха.
- Ами аз? - обади се магерникът. - Освободил си сестра ми, за което ти благодаря. Но няма ли да пуснеш и мен?