- Чудя се - бавно каза накрая той - защо тук няма никакъв прах. - Той вдигна ръката си и я приближи до фенера. - По стените има лишеи и мъх, подът е затрупан с боклуци, скобите за факлите са ръждясали и потънали в паяжини, но саркофагът е съвсем чист.
- Това е сатанинско дело - отговори Невестулката и бързо се прекръсти. - Ясно е, че това, което живее в ковчега, го поддържа чист. Няма друго обяснение!
Климент поклати глава, но не отговори.
- Елате! - повика помощниците си писарят. - Донесете и инструментите. Да се опитаме да повдигнем капака.
Тримата се скупчиха до тежкия капак, Корсис пъхна лоста под него и тримата дружно го натиснаха. Чу се леко скърцане и камъкът леко се отмести.
В същия миг нещо силно го удари по врата.
- Какво беше това? - извика Корсис, пусна лоста и извади меча си.
- Това е демонът! Връща се! Не е доволен, че сме разкрили леговището му - уплашен прошепна Невестулката.
- Стига вече с тези демони! - сопна му се Климент, а сърцето му биеше в гърлото му. - Да проверим какво има отвън!
Тримата се скупчиха на вратата, но не видяха и не чуха нищо.
- Аз ще проверя какво става - каза Корсис и преди писарят да успее да го спре, изскочи навън.
Чу се бръмчене, последвано от глух удар и помощникът на писаря залитна назад, сякаш се беше блъснал в нещо.
Климент протегна ръце да го подхване и Корсис тежко се отпусна в прегръдката му.
От гърдите му стърчеше къса стрела със сиво гъше перо.
19
Десетина свещи осветяваха криптата на църквата.
Дългите им пламъци се виеха към тъмния камък на ниския таван. Димът се провираше през малките дупки на замръзналите отдушници, а фитилите припукваха в студената тишина. Обкованата с железни пирони врата беше плътно затворена, та никой да не може да смути уединението на двамата посетители. Единствено разпятие с Христос висеше на една от стените, по пода личаха следи от восък, парчета твърда кал и изсъхнали сълзи.
Върху дървено магаре в средата на помещението бе поставен отворен ковчег. При главата на мъртвеца гореше дебела восъчна свещ, в краката му имаше икона с малкия Исус и майка му Мария.
От двете страни на ковчега като прегърбени бледи сенки, стояха Климент и Невестулката. Долната устна на бившия крадец трепереше неудържимо, рамената му се тресяха, той стоеше хипнотизиран от мъртвеца пред себе си.
По мръсното лице на писаря личаха следи от сълзи, под очите му имаше тъмни кръгове, устата му се движеше безмълвно сякаш всеки момент от нея ще полети вик, крясък, който да разцепи света, но не може да намери път навън. Ръцете му в транс галеха косите на мъртвия.
Косите на Корсис.
След като помощникът му падна със стрела в гърдите, Климент уплашено се надвеси над него. Разкъса дрехите му, които бързо се напояваха с кръв и се опита да измъкне острието.
- Недей, господарю! - спря го помощникът му, с мъка изричайки думите. - Ще стане по-лошо.
- Кажи ми какво да направя? Какво? - обзет от паника извика Климент, а Невестулката стоеше надвесен над него с пребледняло лице.
Вместо отговор във вратата до тях се заби нова стрела.
- Пази се, господарю! Там има стрелец! Пази се! - прошепна Корсис, след което главата му се люшна, а погледът му потъмня.
Беше мъртъв.
За първи път в живота си, Климент не разбираше какво става. Преди по-малко от минута Корсис стоеше до него здрав и пълен с енергия, заедно се опитваха от отместят капака на саркофага, а сега лежеше бездиханен на пода.
Нима животът можеше да се промени толкова много за толкова кратко?
Нова стрела изчатка по камъните и им припомни, че и те не са в безопасност. Може би след още миг, след още едно вдишване, точно както Корсис и те щяха да бъдат мъртви.
- Какво ще правим, господарю? - попита Невестулката, а по лицето му се стичаха сълзи. - Как ще се измъкнем?
Климент поклати глава. Не знаеше какво да направи. Не знаеше как да се спаси. Не знаеше нищо. Не искаше да бяга от това място, докато трупът на Корсис изстива върху студения под. Никога нямаше да го остави! Никога!
Разбрал, че няма да получи помощ, Невестулката предпазливо показа глава през вратата. Нова стрела прелетя съвсем близо до лицето и разроши косата му. Бившият джебчия бързо се дръпна назад, изчака няколко секунди и се показа отново.
Избегна следващата стрела на косъм и се втурна навън.
- Стой! - изкрещя след него като обезумял Климент. - Къде си тръгнал?! Ще те убият!
Отговори му само звукът на бързо отдалечаващи се стъпки.
Писарят скочи, напълно объркан. Какво трябваше да направи? Да последва Невестулката? Или да остане при Корсис? Дали помощникът му беше заловил стрелеца?