Внезапно Борис вдигна очи, видя Климент и лицето му се озари от широка усмивка. Владетелят разбута наобиколилите го хора, с широка крачка пристъпи към писаря и сложи ръка на рамото му:
- Клименте! - каза той, а очите му блестяха. - Нямаш представа колко се радвам да те видя!
- Видя ли обновената ми столица? - Борис стана, приближи се до прозореца и се загледа в града под него.
Намираха се в покоите на княза. Той, Еспор и Климент се бяха настанили около широка дъбова маса, а пред всеки имаше чаша с прекрасно мизийско вино. В ъглите бяха поставени мангали, пълни с тлеещи въглени, поръсени с ароматни треви, в помещението миришеше приятно, но въпреки това обстановката беше напрегната и неуютна.
Верен на нрава си, Борис не беше спрял да говори. Описваше сградите, които бе изградил, църквите, които бе издигнал, манастирите, които бе възстановил. Князът се гордееше с постиженията си, с това, че превръща Плиска от езическа в християнска столица.
Надвесен над чашата си, Еспор кимаше разсеяно, все едно много пъти вече беше чувал думите на Борис, а очите му час по час се стрелкаха към писаря в очакване на това, което предстои.
- Ваше величество се е справил отлично - съгласи се Климент и разтърка лицето си с длани. - В Плиска има повече свещеници, отколкото видях в Константинопол.
- Постарахме се! - Борис се засмя и се върна на мястото си.
- Вярвам, че ти ще ме разбереш. Това, което започнахме с приемането на християнството, зрънцето, което посяхме, трябва да порасне, да се разлисти и да даде плод. Едва тогава ще смятам делото си за завършено.
- И за да се присъединя кьм поетичното описание на негово величество - обади се Еспор, а от думите му лъхаше хлад, - всеки, който пречи на това, ще полее с кръвта си и натори с тялото си почвата, в която това семе е посято!
- Еспор, Еспор! - прекъсна го Борис. - Не бъди груб. Така ли трябва да посрещаме госта си? Климент може да реши, че се опитваш да го заплашваш!
- Не заплашвам никого - мрачно отговори комитът и надигна чашата си. - Поне докато изпълнява заповедите на ваше величество.
Климент поклати глава и сви рамена. Беше му ясна играта, която тези двамата разиграваха пред него. Единият щеше да го ласкае, да се изкарва жертва в името на общото благо, другият да му отправя прикрити заплахи, докато не се съгласи с това, което владетелят иска.
- Ще превърна Плиска в християнски и духовен център - докато говореше, Борис подръпваше верижката с кръста на врата си. - Но не само тук. Искам да изградя общност от манастири, в която да развивам това, което започнахме. Наел съм преписвачи, миниатюристи, книжници и всякакви други, които да положат основата. Всеки ден ръкополагаме поне по десетина нови свещеници. Желаещи има много. Разпращам ги по другите градове и манастири. Всички трябва да разберат, че няма връщане назад - в думите на княза прозвучаха стоманени нотки - и това ще стане най-лесно, когато обикновените хора, а не великите боили приемат Христос в душата си.
- Винаги можем да отрежем главата на някой велик боил - обади се Еспор, а Борис го изгледа с укор. - Те повече няма да пречат. Но хората? - той сви рамена. - Там нещата са по-сложни.
- Така е - съгласи се владетелят. - Затова манастирите, преписвачите и книгите са толкова важни. Те са искрата, която ще разпали огъня. Когато книгите стигнат до хората, когато във всеки град, във всяко село има черква, а в нея свещеник, който да чете светите писания, когато сутрин има литургии, а вечер молебени, тогава хората ще разберат силата на Исус! И ще го прегърнат, ще го приемат в сърцата си и ще го последват истински. Едва тогава ще мога да кажа, че това, което съм започнал, е завършено!
- Но нещо се е объркало? Не е тръгнало както трябва и сега ваше величество е недоволен? Затова ли ме извика тук, господарю?
- Възстанових манастира „Свети Архангел Михаил“ - лицето на Борис се смръщи. - Мястото е древно. Някои казват, че преди християнската църква там е имало езическо светилище. Но сега манастирът е построен отново, осветен е, на камбанарията му е закачена камбана, нова камбана.
- И Пацик е назначен за игумен?
- Точно така! Той знае как да ръководи светата обител и всички други, свързани с нея. „Свети Архангел Михаил“ трябва да стане център на голяма мрежа от манастири, църкви и общности, които да преписват и разпространяват словото Божие. Да бъде сърцето, което захранва останалите с кръв. Там са най-добрите преписвачи, дадени са им най-добрите книги, над които да се трудят. И делото им вече дава резултат! - Борис кимна с глава, сякаш говореше на себе си. - Дава резултат и тепърва ще дава...
- Но нещо се е случило?