Преди да отговори, князът размени бърз поглед с Еспор.
- Помниш ли брата на негово величество Докс? - попита комитът, а очите му гледаха предпазливо. Докс беше доказан предател и само милостивото сърце на Борис го беше оставило жив.
- Разбира се, че го помня! - отговори Климент. - Нали аз разкрих заговора му!
Еспор се усмихна снизходително като на дете, което си приписва чужда заслуга, и продължи.
- Бил е убит! В манастира на Пацик!
- Чакай! Чакай! - намеси се Борис. - Вечно бързаш, Еспор! Не е толкова просто - князът въздъхна. - След като разкри заговора му със сърбите, държах брат си в една от килиите на двореца. Мнозина, в това число и Еспор, ме съветваха да го екзекутирам като изменник, но сърце не ми даваше да го направя. Все пак ми е брат! След това Докс се покръсти. Твърдеше, че в затвора е открил новата вяра. Молеше се по цял ден, срещаше се с духовници, постеше и пееше псалми. Отрече се от стария си живот, няколко пъти ми писа и иска прошка, но аз така и не отидох да го видя - князът въздъхна и отпи от виното си. - Не знам дали наистина повярва в Исус, или искаше да ми угоди, но пожела да бъде преместен в някой манастир. Това ме удовлетворяваше чудесно. Колкото по-далеч от Плиска беше брат ми, толкова по-спокоен щях да се чувствам. Пратих го заедно с Пацик в „Свети Архангел Михаил“. Докс трябваше да седи в килията си, да получава храна и вино като останалите монаси и да участва в службите. Посетителите му бяха ограничени, и то само след като бяха предварително одобрени. Писмата, които изпращаше и получаваше, се четяха. Той прие условията и замина.
- И е станал монах? — Климент много добре си спомняше якия Докс с гола глава, яки ръце и крака и очи пълни с алчност и злоба. Малко оставаше той да убие писаря, който се беше измъкнал от хватката му в последния момент и беше разкрил заговора, който братът на княза беше замислил с двама сръбски жупани. Докс беше свиреп, зъл и жесток и най-добре се чувстваше на бойното поле, размахвайки меча си. Климент не можеше да си представи този човек смирен и отдаден на пост и молитви в килията си.
- Спазваше ритуалите много стриктно, отслабна и се отрече от старите си дела като греховни - отговори Еспор.
- Така е, брат ми се превърна в друг човек - намеси се и Борис. - Каеше се за това, което е правил преди, и искаше да спаси душата си. Свещениците, с които говореше, след това идваха при мен и ми разказваха за срещите им. Според тях Докс наистина беше повярвал.
- Бил е пратен в манастира на Пацик, за да следи какво прави славянина, нали? - попита Климент.
- Точен както винаги - усмихна се Борис. - Няма да отричам. Мислех да се помиря с брат си. Все пак с него сме от една кръв. Ако беше решил да загърби миналото си и да се отдаде на Бога, това можеше да ми е от полза. И да, в негово присъствие Пацик щеше да бъде много по-внимателен. Въобразил си е, че съм длъжен да го издигна едва ли не за патриарх само защото е бил християнин по времето на гоненията - князът се намръщи.
- Исках Докс да се поогледа, да свикне с обстановката, за да е готов за момента, когато ще се върне отново на сцената.
- Какво се обърка?
- Отначало всичко вървеше добре. Докс стоял спокойно в килията си, молел се, ходел на литургия. Никой не го закачал и той не закачал никого. Приемал малко посетители, с които обсъждали религиозни теми.
В същото време Пацик се справи отлично. Организира прекрасен скрипторий, първите резултати бяха налице много скоро. Обучаваше послушници и свещеници от други манастири, назначаваше им ментори, които да следят дали си вършат добре работата, след това ги разпращаше да предават наученото. Направи точно това, което исках - верига от преписвачески центрове, които ръководеше и насочваше от „Свети Архангел Михаил“.
- И после нещо се случи?
Борис и Еспор отново се спогледаха.
- Не знам какво ти е известно за манастира - не отговори на въпроса Борис, а Климент вдигна рамена. - Той беше един от първите, които възстанових. Както ти казах, на мястото е имало стара обител, разрушена преди години. Бяха останали само развалини и една висока кула, остатък от старата църква. Някога наблизо е имало селище, но и то е било срутено. Останали са само части от стени, изгорели греди и паднали покриви. Намира се високо в планината, наоколо има само скали и малка горичка, за която се говори, че с била посветена на древно божество. Носят се легенди, че мястото е прокълнато, но аз пратих свещеници, които да го очистят. Извършиха литургия и литийно шествие и ме увериха, че дори да е имало, там вече няма никакво зло.
- Но са се излъгали, нали? - попита Климент.
- Не знам - князът изглеждаше уморен. - Може би това, срещу което е трябвало да се борят, се е оказало по-силно, отколкото предполагат. Истината е, че преди три месеца в един от докладите си Пацик спомена за убити животни. Приех го просто като клюка, знаеш какъв е той - преувеличава и най-малката случка само и само да е в центъра на вниманието, но след това се оказа, че греша. Пацик ми писа още няколко пъти, все по-притеснено. Някой или нещо избиваше животните в манастира. Отначало кокошки, котки и едно куче, а след това кози и агнета.