- Във всички по-големи стопанства има убити животни. Правят го язовци или лисици, дори понякога вълци...
- Това е различно - прекъсна го Борис. - Животните не са жертва на диви зверове. Били са убивани. При това жестоко. Коремите им са били разпаряни, вътрешностите разхвърляни около труповете, вратовете им зверски прекършвани. Но това, което най-много безпокои Пацик, бяха следите от ухапвания. По всяка от жертвите е имало следи от два остри зъба, все едно някой е пил кръвта им!
- Какво? - Климент не можеше да повярва какво му разказва князът. - Нима Пацик твърди, че някои пие кръвта на животните в манастира му?
- Не иска и да споменава за такова нещо - бързо отвърна Борис. - Според него става дума за глупава, зла шега. Но случаите зачестиха. Понесоха се слухове и клюки, че мястото е прокълнато, че е обсебено. Монасите са притеснени. Послушниците намаляха, някои от преписвачите си тръгнаха. Страх ги е, че в обителта се е заселил демон!
- Вампир! Кръвопиец! Караконджул! - обади се и Еспор.
Климент се разсмя.
- И заради глупавите дрънканици на Пацик трябваше да идвам чак до тук? - той поклати глава.
- Не знам дали са глупави дрънканици - Борис се загърна в наметалото си, все едно внезапно му е станало студено. - В началото и аз си мислех така, но смъртта на Докс промени всичко.
- Намерили са го в килията му - обясни Еспор. - Нищо не е било пипано, нямало следи от борба, вратата била заключена и залостена отвътре. Лицето на Докс застинало в маска на смразяващ ужас, сякаш е видял нещо кошмарно, миг преди да умре.
- А на врата му имало следи от зъби! - завърши князът.
Писарят понечи да се изсмее отново, но срещна погледите на събеседниците си - напрегнати и сериозни, които го наблюдаваха в очакване.
- Но това е безсмислено! - каза той. - Кой ще изпива кръвта на брата на княза? И защо?
- Не знам! - тропна с юмрук по масата Борис и чашите върху нея издрънчаха. - Но някой се опитва да попречи на това, което правя. Някой иска да прогони преписвачите и духовниците ми и да прекърши делото на живота ми. И аз няма да го допусна! Все ми е едно дали е човек, или самият Сатана!
- Това направо не е за вярване! - Климент не можеше да повярва, че стои в личните покои на княза в Плиска и обсъжда с двамата най-силни мъже в държавата такива безсмислици.
- Ами ако наистина има демон? - за първи път Еспор не изглеждаше толкова самоуверен. - Ако дяволът не е доволен от това, което прави князът, и иска по този начин да му попречи? Ако е пратил някои от подчинените си или самият той се е настанил в манастира?
- Тогава ви трябва свещеник, който да го прогони. Щом тамошните не могат! - студено отговори Климент.
Цялата история започваше да му омръзва. Нима Борис искаше от него да се изправи срещу силите на ада? Това беше глупаво!
- Помислих за това - веднага отговори князът. - След като научих за смъртта на Докс, писах на Пацик да извърши очистителни ритуали. Но те не помогнаха. Затова изпратих Севар да разбере какво точно се случва. Знаеш, бива го в разследванията. Е, не колкото теб, но може да се разчита на него. Пратих го в манастира преди месец мрачно каза Борис. - Преди две седмици Пацик ми писа, че Севар е мъртъв. Намерили го в снега под старата кула в локва кръв, с разбита глава и прекършен врат, а по врата му ясно личали следи от зъби. Кръстът, с който никога не се разделял, лежал счупен на две на метър от него.
- В снега, където лежал, личали само неговите стъпки. Нещо е долетяло и го е убило! - допълни Еспор.
- Не мога да повярвам, че ми разказвате това! - Климент погледна първо Борис, след това комита. Очакваше да открие по лицата им усмивки, някакъв намек, че всичко това е шега, приказки, с които си запълват времето, докато стигнат до истинската тема на разговора, но не видя нищо такова. И князът, и Еспор гледаха сериозно и съсредоточено, лицата им бяха смръщени.
Писарят въздъхна и затвори очи. Въпреки огъня в камината и разпалените мангали усети как студът се връща отново. Чуваше зад затворените прозорци виещия вятър и капаците, които се удряха един в друг. Знаеше какво ще последва. Нямаше да може да се върне в имението си, нямаше да може вечер да стои пред камината и да гали косата на жена си, нямаше да може да играе със сина си, да изражда телета и проверява складовете.