- Ще разследваме демони?! И вампири?! Ами ако ни убият? Ако ни изпият кръвта?! - Невестулката се прекръсти страхливо и огледа тъмните ъгли на малката стая, където се бяха настанили, сякаш очакваше там да се спотайва някое чудовище. Помощникът на писаря не беше доволен от новините, които господарят му донесе.
- Трябва да повикаме отец Ангел! - категорично обяви Корсис. - Той може да ни помогне! Ако в манастира има демон, той е човекът, който може да се справи с него. Нали ти разказах, господарю, как спасил този, който продал душата си на дявола? Той ще знае какво да направи!
Климент се отпусна на леглото и зарови лице във възглавниците. Искаше му се да си почине и да се наспи, да се стопли и най-накрая да събере мислите си. Задачата му не приличаше на нищо, с което се бе сблъсквал досега. Трябваше внимателно да обмисли всичко, което беше научил, и да реши как да действа. Възможно ли беше в манастира наистина да се бе настанила свръхестествена сила?
В съзнанието му неочаквано се появи детски спомен - как баба му, докато го храни, му разказва приказка, от която го обхваща силен страх. Не помнеше за какво се разказваше в нея, но помнеше това, което го плашеше - чудовището Януш, което с големите си зъби чупи камъни и орехи. Кой знае защо това му се виждаше много страховито.
„Яж! - заплашваше го баба му. - Иначе ще викна Януш да те изяде!“
Кой беше този Януш и как изглеждаше, Климент не помнеше. В представата му страшилището нямаше нито тяло, нито глава, само огромна уста, пълна с квадратни зъби, които стискат и трошат всичко, което попадне в нея. Нощем лежеше в леглото си, гледаше в тъмното, дебнеше всеки звук, а коремът му беше свит на топка. И най-лекото изскърцване го караше да мисли, че Януш идва да го вземе.
Сега този страх се беше върнал отново.
Климент беше чувал и чел различни свръхестествени истории. В самото Евангелие пишеше за бесове, обладали човек, когото Христос изцерява, а на демоните разрешава да се вселят в стадо свине, което те удавят. Знаеше за проклятия, чудодейни спасявания и нападения на вампири, стриги, караконджули, с дълги нокти и кръвясали очи, за вещици, магьосници и чародеи, които често предизвикваха насмешката му, но имаше и такива, за които не можеше да се спори. В житието на Теодор Сикиот, например, се разказваше за баща, завел нямото си момче при светеца и той го изцерил с лекота. Заедно с Теодор живеел един дякон на име Дометиан, който също като Климент се съмнявал в действията на Сикиот и мислел, че всичко е нагласено. Веднага щом момчето проговорило и казало „Амин!“, дяконът се строполил на земята и започнал да трепери от панически страх. Според собствения му разказ по-късно той видял огромен пламък да излиза от устата на детето и този пламък бил дяволската сила. Поради неверието на Дометиан тя се стоварила върху него. Обладаният свещеник веднага отишъл при чудотвореца, проснал се в краката му и го помолил за прошка. След като я получил, се успокоил, а дяволската сила го напуснала.
В житията и хрониките за подвизите на други светци и чудотворци също се разказваха достатъчно истории за демони, дяволи и чудовища, за да е ясно, че нечистите сили и изчадия съществуват, а техният предводител - Сатаната, не спира опитите си да изкуши и пороби човешката душа. За това нямаше как да спори.
Климент не се плашеше от заключените отвътре врати, липсващите стъпки в снега или други необясними на пръв поглед факти. И преди се беше сблъсквал с подобни истории. В крайна сметка се оказваше, че нещата не са такива, каквито изглеждат, и за всичко си има логично обяснение.
Но за това ли ставаше дума? Какво очакваше князът от него, ако в манастира наистина убиваше демон?
В този случай логиката нямаше да му помогне. Щеше да му е необходима вяра, а Климент не беше сигурен колко силна е неговата. Въздъхна и стана от леглото.
Прати Невестулката да донесе храна и вино, а той седна пред огъня и започна замислено да бута въглените в огнището с пръчка.
Докато се хранеха, разказа на двамата си помощници какво точно иска от тях князът. Корсис и Невестулката го слушаха мълчаливо и кимаха с глава, мърморейки ругатни. Дори първоначалният ентусиазъм на Корсис се беше изпарил.