- Животът на север е труден - каза боритарканът, докато пълнеше чашите. - Нападат ни печенеги и кумани, по пътищата върлуват разбойници. Земята е твърда и не особено плодородна и всичко, което дава, трябва да бъде изтръгнато от нея с тежък труд. Живеем просто и моля да ме извините, че не мога да ви предложа нищо, което да отговаря на изтънчения ви дворцов вкус.
- Това е напълно достатъчно и вкусно - увери го писарят.
- Свикнали сме да се задоволяваме с малко и не сме придирчиви, стига да има с какво да напълним стомасите си. А виното ти е по-добро и от това, което сервира князът.
- Тогава може и да се разберем - усмихна се Баян и лицето му за миг се отпусна. - Тук животът наистина е тежък - добави той след кратко мълчание. - Зимите са люти, летата горещи, нападенията на враговете чести. Хората са свикнали с неприятностите и не се оплакват. Копаят земята, отглеждат животни, опитват се да се оправят както могат и се надяват да извадят по-голям късмет от съседите си. Плащат си редовно данъците, пращат мъже във войската, верни са и изпълняват заповедите на господарите си, без да задават въпроси. Те са сурови мъже и жени, които са готови да разделят и последния си залък с някой странник, стига той да ги помоли за това. Далеч сме от столицата и не се интересуваме от интригите в двореца. Пазим границата и се опитваме да преживяваме по някакъв начин. Не искаме неприятности, а когато се появят, се опитваме сами да се справим с тях, преди да поискаме помощ. И често успяваме!
- Искаш да ми кажеш, че помощта ми е нежелана? - с учудване констатира писарят. - И че сами можете да разрешите проблемите в манастира?
- Искам да кажа - въздъхна Баян, - че трябваше да ни оставят поне да опитаме. Нямаше нужда Борис да праща някой от надутите си подчинени да слухти наоколо, след като и ние можем да се справим не по-зле.
- Обиден си! - констатира писарят. - Обиден си, че князът не те е оставил да разрешиш мистерията.
- Точно така! - тросна се Баян и виното му се плисна по масата. - Можех и сам да се справя! И все още мога!
Климент поклати глава и тъжно изгледа събеседника си.
- Нямаш представа колко много ми се иска това да беше така. Ти да се занимаваш с това разследване, а аз да съм си вкъщи вместо тук. Само до преди седмица си живеех тихо и мирно, гледах си животните, жената и детето, когато Борис ме изтръгна от покоя и ме прати тук. Можеш да ми вярваш - писарят сложи ръка на сърцето си, - само ако можех, веднага бих тръгнал обратно.
- Чувал съм за теб - тонът на Баян омекна. - Князът те има за свой доверен човек. Натоварва те само с най-важните си дела. Носи ти се славата на умен, неподкупен и справедлив. Ще ми се наистина да си такъв!
Климент сви рамена.
- Ще трябва сам да се увериш дали това е вярно. Но може би не знаеш, че се бях оттеглил. Наситих се на кръв, смърт и омраза. Не исках повече да треперя за себе си и най-близките си. Всичко ми се видя безсмислено. Борех се срещу нещо, което не мога да надвия, докато бавно губех душата си - той замълча и се усмихна. - Освен това се ожених. Роди ми се син.
- Това е чудесно! - плесна с ръце Баян. - Но разбирам какво искаш да ми кажеш. Аз самият съм се нагледал на всякакви ужаси. А от сенките често изпълзяват страшни неща - боритарканът разклати виното в чашата си. - Щом Борис праща теб, значи наистина много държи да сложи край на цялата тази история - замислено каза той.
- Държи на вас! - възползва се от предоставената му възможност Климент. - Князът е загрижен какво става в земите му независимо дали са на север, изток или запад. Сигурен съм, че не е искал да те обиди или да подцени възможностите ти. Просто ти имаш едни задачи, аз други.
- Сигурно е така - съгласи се Баян и се усмихна за първи път. - Съжалявам, че трябваше да започнем по този начин. Но предшественикът ти не ми остави добри впечатления. Държа се надменно, не искаше да чуе съветите, които му давах, дори открито ми се надсмя, казвайки ми право в лицето, че няма нужда прост човек като мен да поучава някой, който идва от столицата.
- И сега е мъртъв! - обади се Корсис.
- Мъртъв е! - потвърди тарканът. - Убит по ужасен начин!
- Което всъщност ни връща към това, което се случва в манастира. Какво става там? Чух какви ли не истории, включително и за демони - попита Климент.
Очакваше Баян да се засмее или да махне пренебрежително с ръка, но боритарканът остана сериозен.
- Носят се всякакви слухове - предпазливо каза той. - Истината е, че никой не знае какво се случва зад стените на „Свети Архангел Михаил“. Манастирът е богат и преуспява. А игумен Пацик не дава да падне петно върху поверената му обител. Ако има някакъв проблем, предпочита да го решава сам. И той не търси помощта ми.