- До нея ли е бил намерен Севар? - попита писарят.
- До нея. Открили го в снега, а следите му ясно личали до мястото, където е намерил смъртта си. Главата му била разбита, а на гърлото му имало следи от ухапване. Също както на Докс лицето му било застинало в гримаса на ужас, а костите на ръцете и краката му били строшени! Никъде не видели следите на този или това, което го е убило!
- Ти се опитваш да ни плашиш, таркане! - Климент удари с юмрук по масата. - И друг път съм се сблъсквал с такива неща! Мистерии, които изглеждат неразрешими! Необясними ужаси и страхотии! Но накрая винаги се оказва, че за всичко си има обяснение!
- Ще ми се да е така! - тихо каза Баян, без да погледне към писаря. - Наистина! И се надявам ти да откриеш отговора!
Преди някой да успее да отговори, той скочи на крака и плесна с ръце. В стаята се появиха двама войници, Баян им нареди да донесат още вино и да разпалят гаснещия огън в камината.
- Стига толкова! - извика той и от предишното му униние нямаше и помен. - Утре ще тръгнете за манастира и сами ще се уверите верни ли са думите ми, или не. Нека сега пием и говорим за нещо друго. Какво става в столицата?
На Климент му се искаше да разбере още нещо за „Свети Архангел Михаил“, но Баян беше прав. Утре щяха да отидат там и сами да видят всичко с очите си.
- Не съм запознат със светските клюки - каза той. - Борис иска вярата да се закрепи твърдо в сърцата и душите на поданиците му. И мисли, че това ще стане, ако Христовото учение достигне до всеки от тях. Затова толкова държи на манастира. Той е средище на преписваческа дейност, която трябва да разнесе вярата навсякъде. Подобен център се гради и до Преслав, както и на други места. Плиска е пълна с духовници, книжници и учени.
- Знам за това - засмя се Баян. - А комитът Еспор има грижата, който не иска да приеме новата вяра, да си получи заслуженото. Което най-често значи смърт. Наистина ли е станал председател на Великия съвет?
Писарят кимна.
- Значи сега ще има още повече власт - въздъхна тарканът. - Не ме разбирайте погрешно. Аз съм християнин, още преди ханът да се покръсти. Но не одобрявам преследванията на друговерците. Може би защото самият аз съм преживял подобни гонения. Нима вярата не трябва да идва от сърцето и душата? Нима някой може да ни накара насила да вярваме?
- Така е - съгласи се Климент. - Именно затова Борис иска да разпространи Божието слово. Защото знае, че това, което казваш, е вярно. И държи преписването на светите книги да не спира.
- Сега разбирам - каза Баян. - Борис е прав. Това, което става в манастира, трябва да спре. И може би ти ще се справиш по-бързо от всеки друг, дори от мен, с подобна задача.
Вместо отговор Климент надигна чашата си.
- Но докато желанието на княза се изпълни, Еспор ще преследва безмилостно всички, които не са се покръстили - въздъхна Баян. - Или които според него са го направили само привидно.
- Какво имаш предвид?
- Знаеш как става - предпазливо отговори боритарканът. - Старите навици не могат да се изкоренят лесно. Мнозина, заплашени от отрядите, които изпраща комитът, приемат християнството, но продължават да се кланят на старите идоли. А Еспор ги дебне на всяка крачка. Наскоро хората му заловиха голяма група в гората на изток от града. Мъже и жени тайно изпълнявали стари ритуали, кланяли се на каменното светилище на Тангра и го почитали като бог. Имам сериозни неприятности заради това. Комитът ме обвинява, че не изпълнявам задълженията си добре, щом съм оставил в поверената ми област да се разпространяват ереси и култове. И това не е най-лошото - въздъхна Баян. - След като заловиха верните на Тангра, хората на комита ги подкараха към Плиска. Еспор искаше да ги съди публично за назидание на всички останали. Осигурих им стража - хора от собствените ми войници. Но в гората ги нападнали, след като излезли от града. Разбойници или техни последователи, така и не се разбра. Избили охраната и освободили затворниците. Комитът беше бесен. Изпрати ми писмо, в което ме заплашваше и искаше да заловя бегълците.