На върха на хълма се извисяваха стените на манастира. „Свети Архангел Михаил“ беше голям и масивен, точно както им го беше описал Баян. Прострял се нашироко, той повече приличаше на добре укрепено селище, отколкото на света обител. По дебелите му стени имаше бойници, на ъглите - малки кръгли кули с тесни правоъгълни прозорчета, виждаха се множество сгради. Вратата беше от масивно дъбово дърво, още ново и светло.
Въпреки това постройките изглеждаха мрачно. Макар и съградени наскоро, камъните им бяха покрити с мъх и лишеи, почернял бръшлян пълзеше по стените, от стрехите като остри нокти стърчаха тъмни висулки. През прозорците влизаше слаба светлина, капаците на повечето бяха затворени.
Някой беше забелязал пристигането им, защото, щом Климент и помощниците му наближиха, портата със скърцане се отвори. Посрещна ги облечен в тежък кожух вратар, криещ лицето си от бръснещия сняг.
Докато разтоварваха багажа, Климент бързо огледа двора. В центъра се намираше църквата „Свети Архангел Михаил“ - висока постройка със скосен покрив, затрупан от сняг. Въпреки студеното време, вратата на черквата зееше отворена като черна дупка в бялата пелена, оградата на манастира хвърляше тежки сиви сенки върху стените й. До църквата имаше малък параклис от тъмен камък и неясни фрески по стените. Виждаше се началото на гробище, чиито дървени кръстове завиваха покрай стената и се губеха в снега и падащия мрак. Зад тях се издигаше висока кула с остър покрив, малки, заковани с дъски прозорци и ронещи се камъни.
Монашеските килии на основната сграда - красива триетажна постройка, се намираха на северната стена. Дървото на резбованите сводове още не беше потъмняло и колоните на арките стърчаха странно бели на фона на притъмнялото небе. Близо до килиите имаше друга сграда, най-вероятно библиотека или скрипторий - широка и тумбеста, с ярко осветени прозорци с оловни рамки. До вратата беше магерницата, която Климент безпогрешно разпозна по характерната миризма на печен хляб. В дъното имаше широк обор с множество прегради и клетки. Различни помощни помещения, сковани от груби греди и с каменни основи, се издигаха до външната стена, в източния край се виждаше оформена градина, покрай почистените пътеки растяха дървета, протегнали голите си клони като пръсти към небето. Дворът беше огромен, из него, с кожени калпаци и дебели кожуси над расата, сновяха послушници и монаси.
- Богато място! - констатира Климент, а помощниците му кимнаха в знак на съгласие.
Миг по-късно срещу тях се зададе малка процесия, водена от игумена на манастира. Облечен в плътно расо от най-фина вълна, завързано със златен шнур, загърнат в стигащ до петите двойно подплатен със заешка кожа кожух, със сребърен скиптър в ръката и висок агнешки калпак, който придържаше с ръка на главата си, Пацик се носеше пред свитата си като император. Зад него, подтичвайки, за да не изостават, го следваха няколко монаси, привели глави срещу вятъра и засилващия се сняг.
Едрото тяло на славянина издуваше скъпите му дрехи, на гърдите му лежеше златна верига символ на ранга му, бузите му бяха станали още по-големи и увиснали, отколкото Климент си ги спомняше. Над тях малки, живи очи сърдито се стрелкаха по писаря и помощниците му.
Макар да пристъпяше към тях усмихнат и с ръце, разтворени за прегръдка, Климент беше сигурен, че игуменът е недоволен от пристигането им. Пацик си беше изградил собствено, макар и малко, царство и гледаше с подозрение всеки, който се меси в работите му.
Игуменът се приближи, прегърна писаря като отдавна изгубен брат, разцелува го по бузите, след което се отдръпна назад.
- Радвам се да те видя, Клименте! - каза той, надвиквайки вятъра. - Радвам се да видя, че отново си се върнал на служба. Каквото и да се говори, ти си остана ненадминат в разследванията и разрешаването на загадки и мистерии. Нямаш представа колко съжалявах, когато разбрах, че си се оттеглил. Никой не успя да замени блестящия ти ум, който липсваше на всички! Чудя се какво те води в скромната ни обител?
- Мисля, че знаеш - сухо отговори Климент. - Князът е загрижен за това, което се случва тук. Иска преписваческата работа да не спира нито за миг. А слуховете за демон да бъдат опровергани. Иска да знае как са умрели брат му и чигатът Севар.
- Разбира се! Разбира се! Желанието на княза е закон за мен - раболепно отговори игуменът, но лицето му се наля с кръв. - Виждам, че не си се променил - продължи той, - честен и прям, както винаги! Да се надяваме, че това ще ти донесе успех. Но по-добре да влезем вътре на топло. Там ще говорим на спокойствие.