Вляво на дългата маса, с мазна провиснала черна коса и къса брада, беше Велизар - библиотекарят на „Свети Архангел Михаил“. Той се усмихна изкуствено на Климент и присви зачервените си късогледи очи. До него с широка усмивка на кръглото лице, запретнал ръкавите на расото си, изпод които се подаваха две космати ръце, се беше настанил Агапий. Той бе представен като един от двамата главни преписвачи, за което свидетелстваха и изцапаните му с мастило пръсти. Монахът беше млад, с весело проблясващи кафяви очи. До него седеше другият главен преписвач Неофит, следваше миниатюристът Тихон, каноникът Захарий, водачът на хора Игнатий и още няколко монаси, чиито имена Климент не запомни.
Четенето на Евангелието приключи, с което и вечерята. Монасите си наляха още вино и тихо започнаха да говорят помежду си, озъртайки се през рамо час по час, като че ли очакваха злото, което беше извършило черното си дело на гробището, да се появи и нахвърли и върху тях. Усетил тягостната атмосфера, Пацик нареди да донесат маслени фенери и още кани с вино и скоро помещението беше ярко осветено, сенките избягаха от ъглите, а братята малко по малко започнаха да се отпускат, намирайки смелост в чашите, след като не я бяха намерили в душите си.
Отначало започнаха да разпитват писаря за последните новини от Плиска. Брат Неофит питаше колко преписвачи се събират в двореца на Борис, библиотекарят Велизар искаше да узнае има ли нови книги в библиотеката на княза, икономът Филимон се интересуваше от цените по пазарите, каноникът Захарий искаше да му разкаже за новите градежи, конярят Герасим помоли да му опише кръглата църква в Средец, която много искал да види, преписвачът Агапий разпитваше дали във Филипополис времето е по-топло, отколкото при тях.
Климент отговори на всички въпроси, доколкото можеше, и постепенно монасите го оставиха на мира и заговориха помежду си, обсъждайки това, което се беше случило, и други неща от делата на манастира.
Писарят се заслуша в спора на двамата, седящи наблизо преписвали. Те се караха за това по колко страници трябва да се пишат на ден, за да се получи хубава книга.
- Прекаленото бързане не е полезно както пред Господа, така и за да се оформят добре и чисто буквите - защитаваше тезата си Неофит. - По-добре книгата да се работи повече време, но след това да се ползва дълго и лесно.
- Така говориш просто защото си много бавен подкачи го Агапий. - Не те бива с перото и затова си измисляш подобни теории за оправдание. Истината е, че аз пиша по-бързо от теб и това въобще не се отразява на красотата или ясното изписване на буквите ми. А колкото по-бързо бъде завършена една книга, толкова по-бързо тя ще отиде при миряните и свещениците и ще им бъде от полза.
- Ще им бъде само ако могат да разчетат драсканиците ти - не му остана длъжен Неофит. - Ти не вникваш в това, което пишеш! За светите книги не е нужна само бързина и техника, но смирение и дух, които да вградиш в буквите. Нещо, което е непостижимо при твоето бързане!
- Всъщност и от двама ви нищо не зависи - намеси се седящият до Неофит монах. - Колкото и да бързате или да се стараете, кога книгата ще стане готова, зависи от моята работа. Там вече виж наистина трябва старание и прецизност.
- Прекаляваш, Тихон! Какво толкова има в твоите картинки? Думите са важни, не рисунките!
- Нищо няма да струват вашите книги без мен! Повечето хора не знаят да четат. Но като видят как грешникът попада в Геена огнена или как демони късат месата му с копия и клещи, тогава веднага разбират за какво става дума!
- Така е - съгласи се Неофит. - Рисунките засилват въздействието на думите.
- Стига да са добре направени! - не се даде Агапий.
В отговор Тихон само се засмя.
- Можеш да питаш дожа на Венеция, херцозите на Генуа или някой византийски логотет колко търсен съм в страните им. Учил съм при най-добрите майстори! Мога сам да правя и смесвам бои, а цветовете ми са направо неподражаеми!
- Но предпочете да дойдеш тук - далеч на север, да се свреш в студа, вместо във Венеция или Константинопол. Много благородно наистина! - заяде се преписвачът.
Лицето на Тихон се зачерви, бузите му се издуха, но преди да успее да отговори, Пацик размаха ръце и сложи край на спора.
- Тихо! Тихо! - заповяда игуменът. - Работата на всички е важна. И на тези, които изписват Божието слово, и на тези, които го украсяват с рисунъка си.
- Преписвачи! Миниатюристи! - мрачно промърмори Герасим и изгледа тримата монаси изпод тежките си клепачи. - Мислят си, че са много важни и всичко им е позволено!