Монасите тихо зашепнаха, но никой не посмя да се противопостави на йеромонаха.
- Пазете се, защото демонът е хитър и лукав! - продължи гръмогласно Атанас. - Той е изпълнен с безумна алчност, завист и злоба. Той извращава чувствата, причинява болести, носи бури и гръмотевици, води навсякъде ада със себе си, подмамва хората и с тяхна помощ извършва чародейства. Той знае милиони начини да вреди на човеците и откак е паднал в своето беззаконие, иска да разруши църквата, да оскверни любовта, да унижи праведните и да избие нашия род! Той лесно се вселява в душите и трудно излиза от там. Затова, братя, пазете сърцата си чисти, а мислите си угодни на Бога. Иначе Сатаната лесно ще превземе телата и душите ви!
Всички се разшумяха, всеки искаше да каже нещо.
- Има много истории за обсебване - успя да надвика останалите библиотекарят Велизар. - В светите книги често пише за такива неща. В житието на свети Теодор Сикеот например - продължи монахът и се намести удобно на мястото си. - Там се разказва за селото Евкратон, което се намирало в областта Лагатини, в Западна Галатия. Та там живял някакъв човек, който се казвал Тимотей. Един ден въпросният Тимотей решил да разкопае един хълм, неясно защо. Според едни, за да ограби гробовете, които били там, според други, за да вземе добра пръст и да я разпръсне по полето, та земята да ражда повече. Както и да е - махна с ръка Велизар. - Разкопал Тимотей хълма, но се оказало, че той е пълен с демони, които само чакали да излязат на бял свят. Те веднага изскочили от обиталището си и започнали да се лепят по животни и хора. Обладаните жени, мъже и добитък започнали да вършат всевъзможни поразии и пакости - нападали стопаните, тъпчели реколтата им, хвърляли камъни по къщите им. Накрая управителят на селото, който, ако не бъркам, се казвал Евфрант, пратил да арестуват Тимотей и да го накажат като осквернител на гробове. Заедно с него хванали и някои от обладаните. Тимотей не се оставил да го заловят и избягал. Хванати били само обладаните и ги наказали с бичуване. Те обаче не само не страдали от това, ами им харесвало и подканяли палачите си да ги бият още - библиотекарят отпи от виното и шумно премлясна. - След като пуснали обладаните, те не само че не престанали да вършат поразии, но дори направили още повече. Накрая нападнали стопанството на Тимотей и му запалили купите със сено. Който се опитвал да им се противопостави или да ги възпре, хващали и пребивали от бой. А през това време - Велизар облиза устните си - от хълма излизали нови и нови демони, които обладавали хора и животни. Всички побеснявали и не се спирали пред нищо. Тези, които останали незасегнати, отишли в манастира, където живеел свети Теодор Сикеот. Там дълго го молили да им помогне и той накрая се съгласил. Когато пристигнал в селото, обладаните го чакали. Под въздействието на демоните те започнали да ругаят и заплашват светеца. Той обаче не им обърнал внимание, а отишъл до местната черква, която, както и нашият манастир, се казвала „Свети Архангел Михаил“!
- Наистина ли? - попита водачът на хора Игнатий, но останалите му изшъткаха да не прекъсва разказвача.
- Та отишъл той значи в черквата - продължи Велизар и цяла нощ прекарал там, молейки се. На сутринта излязъл на площада и хич не се уплашил от това, че обладаните го заобиколили и искали да го бичуват. Вместо това проклел демоните, осланяйки се на Божията благодат. Те се уплашили от него и започнали да треперят. Тогава светецът им заповядал да се върнат в прокълнатия си хълм, а той заедно със свещениците от селото и въпреки че бил много уморен, направил литийно шествие, отишъл на хълма, от който били излезли злите сили, и започнал да чете Евангелието на обладаните. Демоните се опитали да отблъснат молитвите на светеца, но не успели. Накрая, надвити от Божията сила и истината на Евангелието, с писъци напуснали своите жертви и се върнали отново в прокълнатия си хълм. Мястото, разкопано от селянина Тимотей, било засипано отново с пръст, отгоре му поставили голям камък. Светецът извършил литургия на хълма и запечатал камъка с кръстен знак. И така спасил селото! - Велизар се отпусна доволно на стола си.
- Точно както Христос изгонил демоните от обладаните и с негово разрешение те се вселили в прасета, които хвърлили в пропаст - обобщи мрачно Герасим, а другите се съгласиха с мърморене.
Умълчани отново, монасите бавно отпиваха от чашите си и се стрелкаха един друг с погледи, сякаш се изпитват.
- Нима искаш да кажеш, че и ние сме обладани? - попита накрая Захарий. - Че в някой от нас се е вселила нечиста сила?
Библиотекарят вдигна рамена.