- Това не е обикновен дявол! Това е кръвопиец! Вампир!
- Чувал съм, че те могат да се превръщат в различни животни! - обади се Игнатий.
- Във вълци и прилепи - уточни миниатюристът Тихон. - Рисувам ги, когато искам да изплаша миряните.
- Като Велзевул! - неочаквано се обади и лечителят Еремия. - Той не е ли принц на Ада? А името му не значи ли принц на мухите? Може той да е долетял до чигата и да го е убил!
- Ето какво е станало - обобщи Беримир, доволен, че останалите го подкрепят. - Севар е чул нещо и е излязъл да провери какво става. Затова е тръгнал през двора.
- Вампирът го е подмамил - обади се някой.
- Точно така! Подмамил го е и го е нападнал. Дебнел го е, превърнат в прилеп, муха или кой знае какво го е наблюдавал от върха на кулата. Спуснал се е и убил Севар в снега. Затова не открихме ничии други следи!
- Така е! Точно така! - развикаха се и останалите, а Пацик само поклати недоволно глава.
- Има и още - продължи Беримир и се наведе напред през масата, а останалите последваха примера му. - Помислете кои са жертвите - гласът на магерника премина в шепот. - Различни животни, Докс и Севар. Макар да живеят в манастира, те не са монаси! Докс не беше положил обет, чигатът също. Това, което убива, не посяга на свещеници! Напада само външни хора. Дали това значи, че не смее да закача хора, посветили се на Бог?
Климент не успя да потисне неприятното усещане. В думите на монаха имаше логика, за която не се беше сетил. Дали това не значеше, че той и помощниците му са се превърнали в новите мишени на убиеца?
- Кой откри трупа? - попита писарят и потръпна.
- Аз! - отговори преписвачът Агапий. - Тази нощ не спах добре. Бяхме приключили една от книгите и вечерта по този повод си бях пийнал повече. Главата ми тежеше и имах нужда от чист въздух. Излязох още преди сутрешната молитва, да се поразтъпча. Обикалях из двора, когато го видях - монахът потръпна при спомена. - Севар лежеше в локва кръв, точно до старата кула, очите му бяха изхвръкнали, тялото смазано. Изтрезнях на секундата! Отидох до него и го пипнах по челото... по-добре да не го бях правил... беше студено като лед. Тогава видях кървавите дупки на врата му и хукнах обратно да извикам останалите... Това е!
Климент кимна замислено с глава. Какво ли всъщност беше видял пияният монах?
- После всички се върнахме до трупа - продължи проигумен Лазар и погледна извинително Пацик. - Гледката беше страшна... Герасим пръв забеляза, че до трупа водят само едни следи. В началото не обърнахме внимание на това, но по-късно...
Всички се умълчаха, загледани в чашите си.
- На земята до трупа имаше пепел - неочаквано се обади Агапий. - Бях забравил за това. Беше под трупа и не личеше ясно. Дали е важно?
- Всичко е важно - отговори Климент. - Можеш ли да си спомниш още нещо?
Преписвачът се опитваше да се съсредоточи.
- Беше някак разпръсната - каза накрая той. - Все едно някой я е хвърлил и вятърът я е подел, а Севар е паднал върху нея.
- Това е знакът на Сатаната! Знакът на Ваал - обади се с дрезгавия си глас от края на масата йеромонахът Атанас. Гласът му прозвуча зловещо и накара всички да настръхнат.
- Ваал! - повтори Атанас. - Един от седемте главни демони на Ада! Повелител на смъртта и живота! Пише за него в Стария Завет, на него са се кланяли финикийците! Някои казват, че това е самият Сатана. Бил син на Ел - върховния бог на ханаанците. Може да става невидим, командва точно шейсет и шест легиона! - не спираше монахът. - Кара хората да му се подчиняват, като чуят пискливия му глас.
- И какво общо има всичко това със смъртта на Севар? - не можа да се стърпи Пацик. - Или просто искаш да ни уплашиш?
- Това, че Ваал винаги носи пепел в джобовете си! Това е отличителният му знак! Затова е имало пепел и около трупа на чигата! Дяволът е оставил подписа си!
Всички се разшумяха и започнаха да говорят един през друг.
- Сега се сещам - каза Тихон, когато страстите се поуспокоиха. - Рисувал съм този дявол в някои от преписите на Библията. Представя се в различни образи - като човек, бик, котка или жаба. Или като няколко образа едновременно, слети в едно...
- И има тънки паешки крака, с които може да тича по стените или снега, без да оставя следи. Ей така - тък, тък, тък, да минава под вратите, да се промъква навсякъде - добави Атанас, а монасите стреснато огледаха каменните зидове зад тях. Трябва да знаем имената на враговете си и да се борим с тях! - той поклати глава. - Как се пише на латински дявол?
- Diabolus - веднага отговори Агапий.
- Точно така! - похвали го йеромонахът. - Което идва от dia - две и bolus или morsellus, значещо смърт! Защото дяволът убива два пъти - веднъж тялото и веднъж душата человеческа. Той се нарича още демон, тоест душещият кръв, но истината е, че души греховете, които толкова желае и към които ни подтиква. Казва се още Белиал, което идва да покаже, че няма господар, и Велзевул, както казахте, или мъж на мухите. Защото той е мъж на грешните души, след като са отхвърлили истинския си жених - Христос. Казват му още Бегемот, тоест звяр, който е раззинал вонящата си паст, от която между острите му зъби, изцапани с кръв и грях, излиза огнен пламък, който...