- Стига! Стига! - скочи на крака Пацик, а ръкавите на расото му се развяха като черни крила. - Престанете с тези глупости! Вампир, Луцифер, Ваал, Велзевул! Вие чувате ли се какво говорите! Все едно не съм в манастир, а на някакво сатанинско сборище!
- Това е истина! - извика Агапий и тежко се заклати на стола си.
- Или трябва да чакаме, докато и нашата кръв бъде изпита? - подкрепи колегата си преписвачът Неофит. - Не случайно слугите бягат и никой не иска да дойде на тяхно място. Започвам да се чудя дали и моето място е тук!
- Всеки е свободен да остане или да си тръгне, както му говори съвестта - Пацик си беше върнал самообладанието и гледаше строго монасите. - Дали сте обет, но той може да бъде изпълнен и на друго място. Аз обаче няма да се предам! Ще остана тук и ще продължа делото, независимо кой или какво се опитва да ни попречи - игуменът замълча за миг, след което плесна с ръце. - А сега е време за сън. Разотивайте се!
Мърморейки, но без да смеят да му противоречат, монасите един по един започнаха да напускат столовата. Брат Филимон поизостана, за да заведе Климент и помощниците му до стаите им.
Настаниха ги в чисти, спретнати килии, почти в началото на монашеската обител. Писарят щеше да спи сам, зад съседната врата бяха Корсис и Невестулката.
Срещу малък прозорец с решетка във формата на кръст имаше легло на дървени трупчета със сламеник и одеяло върху него. Маса с леген, разпятие на стената, стол и няколко куки за дрехи довършваха обзавеждането. В ъглите имаше запалени мангали, но топлината им попиваше в камъните на стената.
- Заключете добре - опита се несполучливо да се пошегува Филимон, преди да се оттегли. - Макар че тук това не е гаранция за спокойна нощ!
5
Одеялото беше студено като лед, сламеникът и възглавницата също. Климент стана, свали плаща си от куката на стената и го метна върху завивката. Сви се на кълбо под нея, зави се до носа и започна да разтрива тялото си, но нищо не помогна - студът го вкочаняваше. Обърна се и се загледа в стената зад горящия мангал, която, въпреки близостта на пламъка, беше покрита с тънък лед.
Из сградата се носеше неясен шум, някъде нещо потрепваше, отваряха се и се затваряха врати и прозорци, но скоро всичко утихна и над манастира „Свети Архангел Михаил“ като покров се спусна мъртвешка, глуха тишина. Всъщност не беше съвсем тихо. В полето зави вълк, чуваше се плясък на крила, камъните на стените проскърцваха тревожно.
„Тук нищо не е както трябва!“ - ядно си помисли Климент и се зави презглава. Представи си широката запалена камина в собствената си спалня и Ирина, седнала на ръба на леглото, да реши косата си и да му се усмихва. Как му се искаше сега да е далеч оттук, близо до любимата, да чува смеха на сина си и да гали раменете на жена си, докато тя закачливо се дърпа от него. Но това бяха само мечти, които, вместо да го облекчат, още повече засилваха мрачното му настроение и студа.
Вбесен, Климент скочи от леглото и потърси дрехите си. Щеше да спи облечен. По-добре така, отколкото да замръзне и се разболее.
Краката му залепнаха за каменния под, той силно потрепера, ризата, панталонът и куртката му бяха леденостудени. Ядно мърморейки, че Пацик е можел да се погрижи за тях по-добре, Климент навлече дрехите си и дебели вълнени чорапи, мушна се бързо в леглото и тракайки със зъби се зави презглава.
Не можа да заспи, а вълчият вой, накъсан и дразнещ, го върна към разговора от вечерта. Наистина ли монасите смятаха, че в обителта им се е настанил демон? Ако вярваха в това, защо не се опитваха да го изгонят? Можеха да направят литийно шествие, молебен или нещо от този род. Защо духовниците бездействаха?
Писарят ядно се завъртя на едната си страна и мислите му отново се насочиха към Пацик. Защо дебелият славянин оставяше всичко това да продължава? Пацик не може да не си дава сметка, че въпреки уверенията на Борис, че не го вини за нищо, князът е крайно недоволен. Игуменът на манастира имаше много начини да се справи с подобно зло или поне да се опита да го пресече. Вместо това той не предприемаше нищо. Случайно ли беше това? Или в смъртта на Докс и Севар трябваше да се търси някакъв друг мотив? Дали дебелият Пацик не се беше отървал от чигата, преди той да е открил някоя от тайните му?