Бавно, за да не го скъса, писарят хвана въжето с едната ръка и докато редеше молитва за спасение, започна да се изкачва обратно. Връщането му костваше огромни усилия. Имаше чувството, че въжето всеки момент ще се скъса и той ще полети надолу в мрака, за да намери смъртта си. Рамената му плувнаха в пот, пръстите му се сгърчиха, дланите му се разраниха от силното стискане.
Най-накрая успя да стъпи на площадката.
Благодарейки на Христос и Богородица за чудното избавление, той се строполи на каменния под, който сега не му се виждаше нито леден, нито твърд, а гостоприемен и по-желан от всякога. Главата му пулсираше, сърцето му биеше до пръсване, ръцете го боляха от напрежението, но той не обръщаше внимание на нищо от това. Беше жив!
Погледът му се зарея над пустия манастир, чудейки се какво ли щяха да си помислят утре монасите, ако бяха намерили и него мъртъв в снега. Погледът му падна върху кръжащото ято прилепи, което се стрелна между две от помощните постройки.
Климент разтърка очи и тръсна глава, но в следващия миг от черното ято нямаше и следа.
Спусна се по стълбите с треперещи крака. Ръцете му се тресяха, докато хващаше леденото желязо на парапета, главата му пулсираше с нарастваща болка.
Не усети как мина през двора, без да спира на стълбите под трупа на обезобразената кокошка. Искаше му се само да се прибере в килията си, да падне в леглото и да заспи.
Най-накрая се добра до нея. Отвори вратата и се взря в мрака. В тъмнината малката стая му се стори сигурна и уютна, а разпятието на стената - защита срещу всякакви зли сили, демони и вампири. Свещта беше останала в снега, а нямаше сили да търси нова. Пристъпи внимателно до леглото в ъгъла, бавно легна, зави се до брадичката и силно стисна клепачи.
Сега, когато страхът започна да го напуска, разумът му се питаше какво точно се случи. Кой беше драскал по вратата му? Той ли беше убил кокошката? Защо прилепите го нападнаха на върха на кулата? Бяха усетили, че е там, или някой ги насочваше към него? Той ли беше целта на нападението, или ставаше дума за случайност?
Потръпна и се уви още по-плътно в одеялото. Припомни си станалото стъпка по стъпка. Който и да беше нощният му посетител, едва ли бе дошъл при него случайно. Всичко приличаше на предварително подготвен план, целящ да го изкара навън, да го накара да се качи на върха на кулата и след това да падне от върха й. Убиецът със сигурност е знаел за прилепите в камбаната и се е надявал те да го уплашат и съборят. Както и беше станало.
Зад случката нямаше нищо свръхестествено. Просто внимателно скроен, добре планиран и заложен капан. Ако не се беше вързал за перилата, сега Климент щеше да лежи с разбита глава в снега.
Доволен, че е намерил логично решение на въпроса, Климент се обърна към стената, затвори очи и най-после заспа.
* * *
Събуди се схванат и премръзнал, главата го болеше. Навън беше още тъмно и в първия момент не можа да осъзнае къде се намира. Някой тропаше по вратата и нощният кошмар се върна, но след миг разпозна гласа на Невестулката.
- Господарю, ставайте! - викаше помощникът му. - Добрите братя вече закусват!
Климент седна в леглото, прозя се, протегна се и разтърси глава като куче. Вратът му изпука, но схванатите му рамена започнаха да се отпускат. Нахлузи ботушите си и потърси свещта, но си спомни, че я беше изпуснал през нощта навън в снега. Наплиска очите си в тъмното с малко от ледената вода от легена на масата, избърса се внимателно с грубата кърпа, сложи си шапката, сети се, че не може да ходи с нея в светата обител и я остави обратно на куката до вратата.
Корсис и Невестулката го чакаха в коридора. И двамата му помощници изглеждаха сънени и недоспали, но не казаха нищо.
Монасите седяха на групи по двама по трима около масите, ядяха дебели филии, намазани с масло, сладко и мас, към които прибавяха маслини, сирене и сушено месо. Някои бяха надробили хляб в паници с горещо мляко, което вдигаше пара, и шумно сърбаха от лъжиците си. Пацик го нямаше.
Щом Климент и помощниците му седнаха, послушниците им поднесоха прясно изпечен хляб, сирене, масло и три чаши с мляко. Докато се хранеха, писарят тихо разказа какво му се беше случило през нощта.
- Трябва да бъдем много внимателни! - завърши той, докато те го гледаха внимателно, а по лицата им се изписваше все по-голяма уплаха. - Някой не е доволен от присъствието ни тук.