- Не е трябвало да излизате така в нощта! Трябваше да ни повикате! - твърдо каза Корсис. - Дори не искам да си помисля какво е можело да се случи. Господарката Ирина ще бъде много недоволна, като разбере какво правите!
- Станалото, станало - вдигна рамена Климент. - А и няма нужда тя да научава всичко.
- Дали е бил вампирът? - Невестулката се огледа предпазливо. - Този, който е драскал по вратата и те е подмамил в кулата? Демоните са създания на мрака.
- Не знам - уморено отговори Климент и разтърка очи. Беше спал малко и не можеше да се разсъни, а главата започваше да го боли. - Но искам да огледате снега около кулата. За следи или каквото и да е. И бъдете внимателни! Не знаем с какво си имаме работа.
- Но какво ще правим, ако срещнем демон? - практичен както винаги попита Корсис. - Ако е чудовище без плът и кръв, как ще го сразим? Тук мечовете и кинжалите няма да помогнат особено.
- Не сте единствените, които си задават този въпрос - набит топчест монах се настани до тях и се усмихна дружелюбно.
- Но изход все пак има. Демоните се боят от нашия Бог Исус Христос. Така че обикновен кръстен знак би трябвало да свърши работа. Това може би е един от отговорите на въпроса ви.
- Страх ги е от Бога, а нападат в манастир! Логиката нещо ми се губи - намусено се тросна Климент и веднага съжали за грубия си тон. Дебеличкият монах не беше виновен за лошото му настроение.
- Неведоми са пътищата Господни - отговори събеседникът му, прекръсти се и започна да се храни.
- Ти си брат Еремия, лечителят, нали? - сети се Климент. -Ти отведе припадналия на гробището монах. Как е той?
- Ще се оправи - Еремия си откъсна нов залък. - Брат Йосиф се е уплашил до смърт и не го виня. Гледката наистина беше ужасна. С всичката тази кръв... А и той не е съвсем добре с главата. Много лесно се впечатлява. Получава и припадъци. Случвало се е да го лекувам и преди. Добре че игуменът е с добро сърце и се грижи за него.
- Искаш да кажеш, че е луд?
Монахът сви рамена.
- По-скоро е като малко дете. Не разбира опасностите, които го заобикалят. Може да седи с часове да гледа някое цвете или врабче. Приема всичко с чисто сърце, без задни мисли и така реагира. Непохватен е и все изпуска нещо. Повечето братя не го обичат, защото около него винаги нещо се чупи или разваля. А Герасим твърди, че плаши животните. Но е верен като куче, добродушен и обичлив. - Еремия остави лъжицата си на масата и въздъхна. - Понякога си мисля какво щеше да бъде, ако всички бяхме като Йосиф. Животът щеше да е много по-лесен. Пълен с радост и любов, без подозрения и омраза. Може би Йосиф е благословен. А ние търсим това, което Господ му е дал.
- Положил ли е обет? - попита Климент.
- Всъщност не. Но не е и послушник. Той е расофор - може да носи расо, но живее в манастира, без да е положил обет.
Климент кимна.
- Но все пак е луд, нали? - обади се Невестулката. - Може той да извършва убийствата! Без дори да го съзнава!
- Той намери трупа на магарето! Може да е знаел къде да търси! - добави Корсис.
- Брат Йосиф просто е различен - Еремия привърши закуската си, избърса уста и се облегна на стола. - И много добре знае какво прави. Предполагам, че в тялото му има прекалено много флегма, което е истинската причина за състоянието му. Но точно заради това той не може да е убиец.
- Хипократ учи, че в тялото на човек има няколко вида течности. Кръв, жълта и черна жлъчка и флегма - обясни на неразбиращите си помощници Климент. - И те определят характера на човека в зависимост от това коя надделява. Както и болестите му.
- Не знаех, че разбираш от медицина - засмя се Еремия. - Но ти си прав. Хипократ действително ни учи на това. Както и че темпераментът на човек зависи от това коя от четирите течности преобладава. Флегматичните са тихи, умиротворени, не особено сръчни и действени. Точно като Йосиф.
- Кой е Хипократ? - попита Невестулката и поднесе чашата си на един от послушниците да му налее още мляко.
- Хипократ е бащата на медицината и съответно мой патрон и покровител - засмя се Еремия. - Грък е, роден на остров Кос, където е имало голямо светилище на Асклепий - гръцки бог на медицината. Разправят, че излекуваните ходели в храма и записвали начина, по който са оздравели, както и целебните средства, които са ползвали, така че същото да помогне и на други, които имат нужда. Хипократ бил достатъчно умен да препише и събере всичко това на едно място и да го доразвие и използва. Което се оказало много предвидливо от негова страна, защото храмът на Асклепий бил унищожен от пожар.
- Хитрец е бил този Хипократ! - ухили се Невестулката. - Жалко, че не съм го познавал. Можехме да изкараме добри пари заедно! Макар всичко това да ми звучи измислено. Кръв, жлъчка... Как по подобен начин може да се определи характерът на човек? Аз например какъв съм?