Лечителят го изгледа неразбиращо.
- Но жертвите не бяха отровени! Кръвта им беше изпита, а телата разкъсани!
- Не отговори на въпроса ми, братко - меко настоя писарят.
- Разбира се, че държа отрови! - сопна се Еремия. - Имам зокум и беладона, момина сълза, бучиниш, арсен, мандрагора, татул, стрихнин, вълчо биле, самакитка и лютиче... Имам много! Някои съм брал и приготвял сам, други съм купувал, трети са ми ги оставяли пътешественици - семе от индийски мак, отрова от кобра и пепелянка, кора от манчинелово дърво, листа от ливански тис, от какво ли не. Сам знаеш, че в малки дози се ползват като лекарства.
- Ами убийствата? Хайде, кажи ми - Климент хвана събеседника си за ръката. - Искам да знам неофициалната версия. Какво говорят монасите помежду си, какво си подхвърлят ратаите и послушниците. Добре знам как е в такива случаи - има клюки и слухове, различи версии, невероятни и чудовищни, но ще ти бъда благодарен, ако ги споделиш с нас.
Еремия се огледа, сякаш притеснен някой да не ги подслушва.
- Всичко е точно така, както го разказа игуменът. Няма нищо, което да е останало скрито от теб или от предшественика ти...
- Но... - подкани го писарят.
- Както сам каза, носят се слухове... клюки... - Той облиза устните си. - Не искам Пацик да знае, че съм ти казал това. Ще реши, че подронвам авторитета му и доброто име на манастира.
Климент кимна с глава и монахът продължи.
- Някои са виждали сянка в двора. Черна сянка с дълга развята коса. Веднъж около обора с животните, веднъж близо до старата кула. Изчезнала много бързо. Сякаш се разтопила във въздуха.
- Жена? - обади се Корсис. - Йеромонахът говореше, че в манастира влизат жени.
- Жената не убива! И не пие кръв - отговори Еремия. - Поне обикновената такава.
- Тогава кой? - настоя Климент.
- Сукуб! - припряно отговори билкарят, прекръсти се и се огледа отново.
- Сукуб? - вдигна вежди Невестулката, но писарят разбиращо поклати глава и сви устни.
- Женски демон! - обясни Климент. - Явява се като красива млада жена, която изкушава мъжете и взема семето им. Така ги омаломощава, убива и ражда нови демони.
- Че кой има нещо против да бъде омаломощен по този начин? - опита се да се пошегува Невестулката, но останалите не се засмяха на шегата му.
- Трябва да вървя - Еремия се изправи. - Скоро ще удари камбаната за сутрешната молитва. А и наистина няма какво повече да ви кажа.
- Сукуб! - тихо си повтаряше Климент, докато крачеше през студения двор към църквата. - Възможно ли е това да е истина?
6
Отвътре църквата беше още по-красива, отколкото отвън. Стените бяха високи, с ярки фрески, които сякаш сами излъчваха светлина в сумрака на сутринта.
Исус и Богородица, изкусно направени от мозайка точно срещу входа, отразяваха пламъка на свещите и искряха като в ореоли. Под гредите бяха опънати железни пръти, на които имаше закачени множество златни кандила, чиито малки светлинки пърхаха като светулки. На дясната стена огромен на ръст се извисяваше далият името си на обителта свети Архангел Михаил. В едната си ръка пълководецът на Божията армия държеше меч, а в другата писмо, в което приканваше влезлите в черквата да правят това с чисто сърце и чисти мисли.
Монасите вече бяха заели местата си по столовете покрай стената, Пацик, издут като корабно платно, стоеше начело, Захарий се качваше на амвона. Монахът имаше целеустремен вид, бузите и очите му горяха, косата му беше разрошена.
Климент и помощниците му тихо седнаха на столовете до стената и огледаха насъбралите се духовници. Тук бяха всички - икономът Филимон, лечителят Еремия, магерникът Беримир, библиотекарят Велизар, конярят Герасим, преписвачите Агапий и Неофит, миниатюристът Тихон, водачът на хора Игнатий, проигумен Лазар, йеромонахът Атанас и дори малоумният Йосиф, който макар и блед вече изглеждаше съвсем наред.
Захарий се възкачи на амвона, постави ръце пред себе си и огледа насядалите монаси.
- Възлюбени братя! - започна той. - Събрали сме се, за да отдадем почит на Бога и си спомним неговите слова, да ги допуснем в сърцата и душите си, та по-лесно да намерим пътя към него. Не забравяйте, че дяволът е тук, между нас, на земята, и неговата работа е да ни изкушава по различни начини. Той ни причаква в тъмните ъгли на сърцата ни и, когато най-малко подозираме, пуска стрелите си срещу нас. Той често не е сам, а използва някой, с който действа в съдружие. Днес искам да ви говоря братя за страстта, за жените и за похотта, която разпалват в мъжките чресла, за да знаем всички как да се смирим, защото това е пратено от Сатаната! - монасите се раздвижиха, а Пацик неспокойно огледа писаря и помощниците му. - Не е ли жената виновна за всичките ни беди? - страстно продължи Захарий. - Не беше ли тя тази, която изкуши Адам и стана причина за първородния грях? Не беше ли тя тази, която се подведе по думите на змията изкусителка и отхапа от забранения плод? Не погиват ли най-вече държавите заради жени? Не падна ли Троя заради Елена? Не страда ли Юдейското царство заради Езавел? Клеопатра не причини ли мъки на Рим? Не предаде ли жената на Самсон тайната му на враговете му, за да го погубят? „Ако светът можеше да съществува без жени, щяхме да общуваме с боговете“, казва Катон и е напълно прав. Ден и нощ те ни изкушават, предизвикват и стават причина за нашите страдания и мъки, за пропадането на душите ни. А когато не постигнат това, което са намислили, започват да се гневят, да оставят бесовете да ги овладеят или както се казва в Еклисиаста: „Няма по-страшен гняв от гнева на жена“. Жената или обича, или ненавижда. Трети вариант при нея няма. И има хиляди оръжия, с които да ни обезоръжи - красив глас, омайно тяло, страстни устни, изкушаващи извивки... Всичко това тя използва, за да съблазни мъжа, да го излъже. Запомнете, братя: По природа жената е лъжлива! Тя винаги лъже, когато говори. Затова нейният глас се сравнява с гласа на сирените, привличащи пътниците със своите сладки мелодии само за да ги убият! Жената е способна на всичко, за да прелъсти мъжа, тя по-лесно попада в мрежите на дявола и е готова да продаде душата си само и само да постигне целите си. Няма нито един мъж, който да иска да се понрави на Бог толкова, колкото жената иска да се хареса на мъжа. Тя е леконравна, непостоянна, изменчива! На нея не може да се има доверие! И което е най-важното: тя няма достатъчно вяра в Бога! Самото й име - жена, сочи това - проповедникът изгледа слушателите си. - При нас се преписват книги, братя, би трябвало да знаете това! Думата за жена - Femina, идва от Fe - Fedis, което значи вяра, и minus - малко. Тоест, човек с малко вяра, маловерна! - Захарий притихна за миг, за да се наслади на впечатлението, което беше направил. - Затова не трябва да се поддаваме на дявола и неговите лукави игри, а да държим не само жените, но и всякакви мисли за тях далеч от тялото, душата и сърцето си. Бъдете внимателни, меко стъпвайте и внимавайте с кого общувате, защото с какъвто се съберете, такива ще станете! Затова, братя, не допускайте нито жена, нито мисълта за нея близо до себе си. Постете, молете се, покайте се и умъртвете грешната си плът! Ако желанието във вас стане прекомерно, бичувайте се, осакатявайте се, ако трябва, но не допускайте демона на похотта да ви обсеби. Защото няма нищо по-страшно от осъзнатия, но все пак извършен грах, а ние много добре осъзнаваме какви чувства ни тласкат по пътя на грешниците - зачервен, Захарий се захвана за перилата пред себе си. - Но дори и да сте сгрешили, дори и да сте извършили най-тежък грях, не се отчайвате! Покайте се и ще ви бъде простено! Поискайте и ще ви се даде! Защото, приятели, истина е, че Бог мрази греха. Бог мрази греха, но обича грешните! Амин!