- Което е похвално! - Климент се усмихна широко. - Сутринта говорихме с брат Еремия как Хипократ е преписвал и събирал методите за лечение и лекарствата от светилището на Асклепий на остров Кос и колко добро е било делото му. Вие правите нещо още по-важно. Защото, ако лекарят лекува тялото, вие лекувате душата и й давате възможност за вечно спасение.
- Амин! - прекръсти се Велизар и ги поведе нататък.
Под високите прозорци, през които проникваха снопове светлина, бяха разположени местата на преписвачите. Върху повечето от масите имаше малки поставки за писане, които стърчаха като покриви, на които монасите да поставят пергамента и велена, като за по-удобно ги закрепват с щипки. В плотовете имаше кръгли вдлъбнатини за мастилниците и бурканчетата с боя, под тях имаше чекмеджета и рафтове, където преписвачите и миниатюристите да държат пособията си. Покрай стената върху триножници бяха наредени дървени катедри.
- Някои предпочитат да работят прави - обясни Велизар, докато минаваха покрай малките катедри.
В по-задната част се намираха послушниците, които подготвяха пергамента и велена за работа или изрязваха с тънки ножчета краищата на вече готовите страници. Между тях се разхождаше един от старшите монаси, който следеше да се работи без прекъсване и с необходимото внимание.
В предната, по-светла част на скриптория, бяха преписвачите и миниатюристите, а до самите стъкла седяха Агапий, Неофит и Тихон. Те бяха спрели да работят и с интерес слушаха разговора между библиотекаря и гостите му. През прозорците се виждаше предната част на манастира, брат Герасим бе току до едно от стъклата, работейки нещо в градината под зида.
- Какво е това? - Климент посочи изрисуваните с чудовища, демони и дракони листове на масата на Тихон.
- Това - каза той - са притчите Соломонови. В тях се разказват много необичайни неща. Доскоро ми се виждаха невероятни, но вече съм готов да повярвам на всяка дума.
- Заради това, което става в манастира ли? - попита Климент, но миниатюристът не отговори, а само сви рамена.
- Едва ли са по-невероятни от тези, които съм преписвал от Книгата на Енох - обади се преписвачът Агапий. - Но е истина, че напоследък в манастира се случват ужасни неща.
- Ти беше открил трупа на Севар, нали? - писарят се приближи и огледа монаха. На слънчева светлина той изглеждаше по-възрастен, отколкото му се бе сторил предишната вечер. Кафеникавата му коса бе оредяла, по челото му личаха бръчки, очите му гледаха уморено.
- Да, аз го намерих! Макар да ми се ще да не го бях правил. Още не мога да забравя разкривеното му тяло и прекършения врат. Оттогава се питам как е могло нещо да го убие, без да остави следи в снега - преписвачът се усмихна пресилено. - Всъщност не си спомням много точно какво стана онази сутрин. Бях излязъл да си проветря главата, предишната вечер бях прекалил с виното - той се усмихна виновно. - Главата ме цепеше, пред очите ми играеха кръгове, не знаех къде се намирам. Нещо до старата кула се чернееше в снега. Отидох да проверя какво е. Като наближих, видях, че е човек. Сигурно съм извикал, знам ли - Агапий се почеса по главата. - Втурнах се и разпознах Севар. После...
- После започна така да вика, че можеше да събуди и мъртвец - обади се Неофит, но не изглеждаше да се шегува. - Всички се разтичаха като полудели. Всъщност беше доста комична гледка. Вееха се раса и бради, някои от братята дори не се бяха облекли както трябва. - Преписвачът поклати глава. - Истината е, че сме много уплашени. Шегуваме се, за да си придадем смелост, но това, което става, ни тревожи много!
- Доста от послушниците вече напуснаха - обади се миниатюристът Тихон. - За повечето не съжалявам! Някой от тях ми задигна боите - синьо, червено и черно. За какво са им, просто не знам! Ще изпоцапат всичко и няма да могат да го почистят. Дори не ми остана време да им кажа, че е най-добре за това да използват неразреден оцет. Но имаше едно момче от селата до Средец - самороден талант. За жалост се уплаши и си тръгна преди седмица, малко след смъртта на Севар.
- Помисли, Агапий - Климент застана до масата на преписвача. - Опитай се да си спомниш. Не видя ли нещо около трупа на Севар? Нещо необичайно? Нещо, което да не е както трябва?
Агапий се замисли, но накрая поклати глава.
- Освен пепелта, не помня нищо друго. Но за нея вече казах. Наистина не помня нищо повече, макар напоследък да имам чувството, че нещо ми се изплъзва - той хвана главата си с ръце. - Излязох и тръгнах през двора. Имаше вятър, но не валеше сняг. Беше студено и си помислих, че така по-лесно ще ми се проясни главата. Минах покрай обора, брат Герасим тъкмо отваряше вратите - преписвачът се беше съсредоточил максимално. - После завих покрай старата кула...