- Всички момчета са еднакви - съгласи се Климент. - Дай им една пръчка в ръка и ще са много по-доволни, отколкото да държат перо или четка.
- Понякога направо ги съжалявам. Повечето не идват по своя воля, а ги водят бащите им. Искат да се харесат на Борис или да имат свещеник в семейството, който да им помогне да се издигнат. Но едва ли си дошъл при мен, за да обсъждаме тези неща.
- Така е - усмихна се Климент. - Питах се дали можеш да ми покажеш килията, в която е живял Докс.
- Разбира се - монахът извади от джоба си връзка с ключове и погледна Йосиф. - И той ли ще идва с нас?
Климент сви рамена.
- Горкият нещастник! - Филимон тръгна по коридора. - Брата на княза имам предвид. Да го сполети такава ужасяваща смърт. Откак дойде при нас, животът му не беше много весел. Приличаше ми на послушниците, за които ти говорих преди малко, все пак падна от високо. Беше пълководец, свикнал да му се подчиняват, да размахва меча и да препуска на коня, а му се наложи да стои затворен между четири стени, да се моли и да търси прошка.
- Това беше леко наказание за опита му да свали Борис - твърдо каза Климент, който беше разкрил заговора на Докс. - Князът постъпи благородно, като му подари живота.
- Разбира се! Разбира се! - веднага се съгласи Филимон. - Исках само да кажа, че в началото и на него не му беше лесно. Вечно беше мрачен и умислен, не говореше с никого. Хранеше се в килията си. Но постепенно се промени. Намери Бог. За това пък му завиждам! - монахът се усмихна неловко в сумрачния, студен коридор. - Мнозина търсят Господа, преди той да слезе в сърцата им. Аз самият съм още търсач. Но Докс го намери. Поне така казваше. Но промяната беше очевидна. Силите му се върнаха, очите му блестяха, походката му пак стана напета, осанката му горда... - Филимон поклати глава - жалко, че трябваше да умре по този начин - повтори той.
Монахът спря пред една от вратите, мушна ключа, който държеше, в ключалката, превъртя го и отвори.
- Това е - посочи той с широк жест. - Тук живееше братът на княза.
Климент кимна и огледа килията от прага. Прост сламеник, вълнено одеяло, маса със стол, кана, леген за вода и ракла съставяха обзавеждането на стаята. На стената висеше разпятие, което изглеждаше странно самотно в тихия студ. Миришеше така, както миришат помещенията, в които дълго не е живял никой. На прах, вар и спарено. Във въздуха се усещаше нещо, което подсказваше, че тук отдавна не е влизал никой. Прозорчето беше малко и с решетки, през него едва ли би могло да се провре и дете.
Климент постоя още миг на прага, след което бавно пристъпи в стаята на убития.
- Намерихме го точно под прозореца - веднага обясни Филимон. - Беше паднал по лице и да ти кажа право, по-добре да не го бяхме обръщали. Лицето му беше най-страшното нещо, което съм виждал през живота си! Очите му бяха изхвръкнали, езикът висеше на една страна, по врата му имаше засъхнала кръв. Но най-страшно беше лицето - застинало в ужасяваща гримаса. Преди да умре, Докс е видял нещо ужасно!
- Какво ли е видял? - попита Климент, докато опипваше сламеника в ъгъла и се озърна за новия си приятел. Не му се искаше Йосиф да се разстрои отново от думите на иконома. Но от расофора нямаше и следа.
- Имам своя версия за това, което се е случило. Споделих я с игумена, но той не се отнесе сериозно - монахът изглеждаше недоволен. - Това, че Докс беше паднал по лице към прозореца, едва ли е случайно! Сигурен съм, че е видял там нещо ужасно! Нещо, което толкова го е уплашило, че сърцето му не е издържало и се е пръснало! Тогава не е имало нужда никой да влиза в стаята му. Така трябва да е станало!
Климент спря за миг и учудено погледна монаха. В това, което казваше, имаше смисъл.
- Може и да си прав - замислено каза той. - Но това не обяснява следите от ухапване по врата.
- Мислих за това - веднага отговори Филимон. - Възможно е да са получени по-рано, преди Докс да се заключи в килията си.
- Наистина е възможно - съгласи се писарят, - но ако е така, значи е бил нападнат. Логично е след подобна случка да потърси помощ, не да се заключи сам.
- Е, не мога да имам отговор на всички въпроси - намусено каза събеседникът му. - Вероятно е имал свои причини да крие за нападението.
- Ами Севар?
- Какво Севар?! - все още раздразнено попита Филимон. -Дойде, разпита всички, държа се грубо. И той като теб искаше да огледа килията на Докс. Доведох го, отключих и го оставих. Бави се около час. Какво толкова търси, така и не можах да разбера. Между тези стени няма нищо!