Стана и се насили да огледа трупа.
Зловещо поруганото тяло го изпълваше с ужас и мъка. Извади кърпата си и изтри лицето на мъртвеца. Само преди няколко часа беше говорил с него, беше се смял на шегите му, слушал историите му и се бе впечатлявал от войнствената му начетеност. А сега всичко, което Агапий знаеше, всичко което можеше, красивият му почерк, изящните му заглавни букви, всичките му знания за света и хората, цялата му любов, надежди и мечти бяха изчезнали. Срещу него вече не беше веселият преписвач, а просто парче месо, сухожилия и кости, ледено и студено като смъртта, в която беше изчезнал монахът.
Нямаше съмнение, че преписвачът е бил убит с удар по главата. Някой го беше халосал с нещо тежко, най-вероятно изненадвайки го в гръб. Климент се надяваше смъртта на клетника да е настъпила по този начин и да е бил изкормен след смъртта си, а не все още жив.
Вратът на жертвата наистина изглеждаше ужасно. Ниско под ухото, малко над голямата вена, ясно личаха няколко дупки, от които се стичаше засъхнала кръв. Отстрани плътта беше смачкана и разранена, с грозен, черен оттенък.
Климент внимателно претърси джобовете на расото на мъртвеца, но не намери нищо интересно. Накрая стана и внимателно покри трупа с наметалото си. Това беше всичко, което можеше да направи за него засега.
Върна се при следите и повика с ръка Невестулката и Корсис.
- Вижте! - посочи на помощниците си той. - Стъпките, които отиват към трупа, са по-дълбоки от тези, които тръгват от него.
- Убиецът е пренесъл Агапий до тук?!
- Точно така! Престъплението е извършено другаде! Станало е така: убиецът е издебнал преписвача отзад, ударил го е и му е строшил черепа. След това го е изкормил. За това трябва време. И място, където да го направи, без да бъде притесняван. Накрая го е пренесъл до тук, където е можел да дойде необезпокояван, без никой да го види.
- Което значи, че дрехите му трябва да са целите в кръв! - възбудено отбеляза Корсис.
Климент кимна.
- Съберете всички монаси и послушници. Внимателно огледайте дрехите и ботушите им. Ако по някого има следи от кръв, го арестувайте. Пратете и да приберат тялото на преписвача. През това време аз ще видя накъде водят следите.
Без да чакат втора подкана, помощниците му хукнаха да изпълняват поставената им задача.
Писарят се подвоуми за миг по кои следи да тръгне. Тези, които се отдалечаваха от трупа, може би щяха да го заведат до убиеца. Другите щяха да му посочат къде е извършено престъплението. Климент потърка замръзналия си нос и тръгна след по-плитките стъпки. Ако това беше начинът да намери убиеца, нямаше да го пропусне.
За жалост остана разочарован. Следите стигаха до средата на двора, където се губеха сред тези на останалите монаси.
Проклинайки лошия си късмет, писарят се върна обратно при трупа. Наведен над снега, забърза в падащия мрак, притеснен, че ще загуби следите.
Този път имаше късмет.
Стъпките бяха дълбоки и личаха ясно, около тях снегът беше разровен, защото този, който ги беше оставил, беше бързал. Убиецът се беше движил почти плътно до оградата. Така оставаше незабелязан от двора и без особен риск можеше да пренесе зловещия си товар. На няколко места се виждаха капки и по-големи петна кръв, тук-там личеше, че убиецът е спирал да си почива и е поставял в снега нещо обло с полепнали по него слама и пръст.
„Толкова за демоните и вампирите! - доволно си каза Климент. - Това са следи на човек и аз ще го открия!“
Стъпките минаваха покрай градината, промушваха се между ковачницата и тухларната, завиваха съвсем далеч, където стената правеше чупка, и стигаха до малка, запусната барака, която се ползваше за склад на ненужни вещи.
Писарят внимателно отвори вратата и бавно пристъпи напред. Искаше му се да има факла или някаква друга светлина, защото в бараката беше тъмно. Постепенно очите му свикнаха с мрака и той различи струпаните на камари ненужни предмети и боклуци.
Климент вдигна парче летва, намота около него стар парцал и се опита да го запали с огнивото си. Успя чак на петия опит вдигна импровизираната факла високо над главата си и като внимаваше да не се препъне, внимателно тръгна сред боклуците. Миришеше на гнило, мръсно и прашно, а над всичко това се носеше тежкият дъха на мърша. Най-вероятно някое животно беше умряло между боклуците.
Някои от тях бяха преместени, така че да се отвори малка пътечка, водеща към задната част на помещението. Личеше, че някой скоро е бил там. За разлика от останалата част там нямаше нищо, освен ръждясала стара кофа, най-вероятно паднала от близката купчина, а земята на пода беше много тъмна.