Климент застана в средата на разчистеното място и с погнуса сбърчи нос. Миризмата на мърша тук се усещаше още по-силно. Огледа се, очаквайки да съзре трупа на плъх, котка или дори лисица, но не видя нищо такова.
Наведе се и опипа тъмния пръстен под. Вместо да усети драскането на камъчета и клечки, по дланите му полепна нещо мокро и студено.
Вдигна ръката си към пукащата факла и замръзна.
Дланта му беше червена от кръв.
9
Монасите се бяха преместила в столовата и стояха по масите с мрачни лица. Зад тях, насядали по пейки покрай стената, се свиваха послушниците. Пред всички, издуващ зачервените си бузи, седеше Пацик, който нервно барабанеше с единия си крак, обут в старателно лъснат черен ботуш от агнешка кожа. Корсис и Невестулката седяха до бумтящото огнище.
Климент влезе, затвори врата и се облегна на нея. Един поглед към помощниците му беше достатъчен, за да разбере, че не са открили нищо по облеклото и обувките на монасите.
Главата му се въртеше, усещаше как му се повдига. Дрехите му бяха пропити с миризма на пот, кръв и пушек, очите го сърбяха от дългото взиране в тъмния склад, осветен от пламъка на димящата факла. Беше разгледал внимателно следите около бараката. Освен тези на убиеца, личаха още едни, най-вероятно на преписвача. Явно престъпникът бе примамил жертвата си в склада, където я беше убил. Но защо Агапий се бе съгласил да отиде там? Той беше достатъчно разумен, за да знае, че това може да е капан. Или убийците бяха двама?
Пацик скочи от мястото си и се нахвърли върху него.
- Това е кощунство! Това, което правиш, е немислимо! Не си ли даваш сметка, че остави трупа на Агапий да лежи там - в тъмнината, а снегът да го засипва!? Как не те срам!? - развика се игуменът, а монасите замърмориха одобрително.
- Вашият брат е мъртъв и за него е все едно дали ще полежи малко повече или по-малко в снега. - Климент вдигна ръка, за да пресече гневния изблик на Пацик. - Разберете ме правилно - не искам да омаловажавам смъртта на Агапий или да се отнасям непочтително към тялото му. Но съм сигурен, че той щеше да одобри това, което правя, за да намеря и заловя убиеца. И понеже виждам, че мнозина от вас не разбират за какво става дума, ще го кажа съвсем ясно: Този, който е отговорен за ужасните престъпления, които се случват в този манастир, в момента е в тази стая!
Монасите шумно запротестираха, някои от тях размахаха юмруци към писаря, други започнаха да го обвиняват, но имаше и такива, които замислено клатеха глави и оглеждаха изпод вежди събратята си.
- Как си позволяваш?! - Пацик скочи на крака и тръгна към Климент със свити юмруци. Корсис погледна господаря си, но той само поклати глава. На крачка от писаря славянинът спря и плюейки думите на пресекулки продължи. - Как смееш да обвиняваш някой от нас?! Помощниците ти вече се държаха достатъчно нагло! Показахме им дрехите и обувките си. И защо? Те не откриха нищо! Ако си дошъл тук да ни се подиграваш, независимо дали си пратеник на Борис или не, това няма да ти се размине! Както не се размина на Севар! Да се подиграваш на нас, означава да се подиграваш на Господа!
- Вие ли убихте чигата? - тихо попита Климент. - И сега ме заплашвате със същото, така ли? - игуменът пребледня и отстъпи назад, но писарят продължи да го притиска. - Кой уби Севар? Хайде, отговори ми, Пацик! - извика той. - Така ще приключим всичко веднъж завинаги! Ти ли беше? Или прати някой да ти свърши мръсната работа?
- Не... не... - запелтечи славянинът. - Разбрал си ме погрешно! Не исках да кажа, че някой от нас има нещо общо със смъртта на чигата. Просто... не може да се държиш по този начин!
- Ти си гузен, Пацик! - гласът на писаря проехтя под свода на притихналата столова. - Вие всички сте гузни! - той посочи монасите, които се свиха на местата си. - Сред вас има убиец! И аз подозирам, че знаете много повече от това, което ми казвате! Струва ми се, че не разбирате - убит е братът на княза! Без значение в какви отношения бяха Докс и Борис, те са братя. Можете само да благодарите на Бога, че вместо да дойде тук и да ви избеси по дърветата наоколо, Борис праща хора като мен и Севар да разследват престъплението. И какво получаваме в отплата? Помощ? Разбирателство? Подкрепа? Не! Получаваме половинчати отговори, скрити намеци и заплахи! Трябва да ме разберете съвсем ясно - ако аз се проваля, и вие се проваляте заедно с мен! Ако не успея да открия убиеца, тогава ще го направи Борис. Следващият, който ще дойде тук, ще е Еспор! И той няма да пита кой е виновен и кой не! — писарят се облегна с две ръце на масата пред себе си и изгледа мрачно смълчаните монаси. - Казвате, че в манастира има демон! Вампир, който извършва убийствата. Съгласен съм с вас! Но ще ви кажа и друго! Този дявол, за когото говорите, не е безплътен, той не излиза изпод земята и не се връща после пак там. Той е в душата на някой от събралите се в тази стая и го кара да убива! - Климент замълча за миг, за да могат монасите да осмислят думите му. - Огледах внимателно снега около трупа на Агапий. Този път убиецът не извади късмет и стигнах там преди следите му да бъдат изпотъпкани. Затова ви накарах да не приближавате трупа. Не за да ви обидя. Проследих стъпките и видях къде е станало убийството. Видях и следите на Агапий, който е бил подмамен в една паянтова барака, скрита близо до стената. Преписвачът е имал доверие на убиеца си. Иначе никога не би го последвал доброволно. Агапий може и да беше арогантен и самовлюбен, но не беше глупак! Той би отишъл там само с някой, когото добре познава. С някой от вас!