Монасите зашумяха отново, но този път никой не посмя да се противопостави на писаря. Дори Пацик се върна на мястото си, седна намусен на стола и съсредоточено започна да оглежда монасите, сякаш се надяваше, че виновникът няма да издържи на погледа му.
- Разгледах стаята на Докс. И мога да ви уверя, че това, което се е случило там, не е толкова невероятно. Засега не знам кой и как е убил брата на княза, но разбрах по какъв начин е влязъл в килията му. - Климент отново вдигна ръка, за да предотврати надигащите се въпроси. - Станало е съвсем лесно. Убиецът е направил следното. Почукал е на вратата, Докс е погледнал през прозорчето, познал го е и го е пуснал да влезе. Което впрочем потвърждава тезата ми, че убиецът е в тази стая. Престъпникът е извършил кървавото си дело, след което е заключил вратата отвътре.
- Но как е излязъл тогава? - обади се миниатюристът Тихон. - В килията на Докс нямаше никой.
- Излязъл е лесно - обясни писарят. - Откачил е вратата от кожените й панти, измъкнал се е навън, след което я е закачил отново. Ходих в килията на Докс. Пантите на вратата са много халтави. Освен това, ако знае какво да търси, човек ще забележи пресните следи по кожата, когато убиецът ги е закачил обратно.
- Вярно ли е това?! - викна Пацик и плесна с ръце. От предишния му яд не беше останал и помен. - Вярно ли е?
Климент кимна с глава.
- Това е добра новина! - доволно извика игуменът и победоносно изгледа скупчените монаси. - Няма нито вампир, нито демон. Само някакъв ловък хитрец!
- И кой е той? - провикна се някой от монасите.
Писарят сви рамена.
- Това не знам. Но знам, че видях убиеца да носи жертвата си във виелицата. Бях излязъл от оборите на брат Герасим, когато видях във вихрушката тъмен силует, понесъл нещо на рамо. Заприлича ми на брат Беримир, нарамил чувал, но сега разбирам, че съм сбъркал.
- Е, това поне показва, че аз нямам нищо общо със станалото - грубо се засмя Герасим, но думите му бяха прекъснати от магерника Беримир, който разбута монасите и застана пред писаря.
- Нима искаш да кажеш, че аз съм този, който извършва тези ужасни неща? - попита той, а горната му устна трепереше.
- А ти ли си? - не му остана длъжен Климент и преди да получи отговор, продължи. - Вече казах, че се обърках. Помислих, че съм видял теб, но явно съм се заблудил.
- Чухте ли?! Чухте ли това? - извика Беримир и се обърна към останалите, но те се отдръпнаха от него. - Какво? - попита магерникът. - Ако мислите, че аз съм убил Агапий и останалите, значи не сте с всичкия си!
Никой не му отговори и монахът ядно махна с ръка.
- Я вървете по дяволите! - извика той и излезе, тръшвайки силно вратата след себе си.
- Той ли е? Той ли е убиецът? - веднага попита Пацик, а останалите му запригласяха.
- Винаги ми се е струвал подозрителен - обади се Неофит.
- Пък и има достатъчно ножове в магерницата. Знае как да удари и не се страхува от кръв - добави икономът Филимон.
- Дали няма да ни отрови? Повече няма да вкуся от манджите му! - зарече се Игнатий.
- Казах ви, че се обърках. Не знам дали видях него в снега! Може да е бил всеки от вас!
- Но ти каза, че убиецът ти е заприличал на Беримир! - припомни му собствените му думи Пацик. - Ще му наредя да не излиза от килията си, докато не стане ясно замесен ли е в убийствата, или не! Дотогава могат да ни хранят и помощниците му!
- Беримир не може да е убиец! - плахо се обади Йосиф. - Той ми дава ябълки и мляко винаги когато го помоля. А Велизар ме бие! Той е виновен! - обяви слабоумният.
Останалите монаси се разсмяха.
Напрежението спадна, духовниците изглеждаха доволни, че има заподозрян. Писарят въздъхна тежко и клатейки глава седна пред огнището. Заради прибързаните му думи един човек беше несправедливо обвинен. Или наистина беше видял Беримир във виелицата?