Климент отново поклати глава и се загледа във весело играещите пламъци. Не беше ли казал Йосиф, че е намерил близо до трупа на Севар лъжица с дълга дръжка? Каквито имаше в магерницата? Това не беше ли нова улика срещу Беримир?
- Утре - обяви тежко Пацик - ще извършим литийно шествие и водосвет. След сутрешната молитва ще обиколим двора, пеейки псалми, понесли свещените икони, отправяйки нашите молитви към Бога, за да ни избави от това зло, което се е настанило между стените ни. Тази вечер ще постим, а аз цяла нощ ще се моля на Господ да ни споходи светлата Му благодат и да отпъди от нас всяко зло! Забранявам който и да било да излиза след мръкнало на двора! А всички врати да се заключват здраво! Имате още два часа да привършите делата си за деня, след това се приберете по килиите си, отворете сърцата си към Исус и се помолете за душата на брат Агапий. - Монасите с прекръстиха, а игуменът стана, погледна този път благосклонно Климент и се разпореди: - Брат Еремия ще измие тялото и ще го приведе в достоен за погребение вид. Утре вечер, след като изчистим манастира от всяко зло, ще направим бдение за нашия преобичан брат преписвач, дано Господ се смили над душата му!
- Амин! - отговориха останалите и тръгнаха да излизат.
Тежко пристъпяйки, Пацик се отправи към покоите си. Игуменът беше притеснен, сърцето му се свиваше. Съвсем доскоро се смяташе за един от най-влиятелните хора в държавата, а сега това, което беше постигнал с толкова труд, беше на път да се изплъзне от ръцете му.
И то заради нещо, което не можеше да разбере. Дали Господ не му даваше урок, не му даваше знак, че се е възгордял прекомерно?
Пацик въздъхна и отключи една врата в източната част на сградата, където живееше. Разполагаше с повече удобства от останалите. Вместо обикновена килия имаше три стаи - кабинет, спалня и дневна. И трите бяха пищно обзаведени с тежки брокатени завеси, дебели килими, резбовани маси, сандъци и кресла. По стените бяха закачени икони със златен и сребърен обков, красиво разпятие висеше над широка, облицована с мрамор камина.
Веселото припукване на огъня не оправи настроението на Пацик. Славянинът придърпа тапициран стол пред камината, наля си чаша вино, седна и замислено се загледа в пламъците.
Да, нещата не вървяха на добре. И което беше по-лошото, за първи път не знаеше кого да вини за това. Ситуацията се изплъзваше от ръцете му, а той нямаше какво да стори. Беше отговорен за този манастир. И за лошото, и за доброто, което ставаше в него. Ако не можеше да защити живота на обитателите му, как можеше да се разчита на него?
Кой знае как му се присмиваха в Плиска, подигравайки го, че не може да опази дори собствените си кокошки!
Пацик гневно стисна юмруци, когато на вратата се почука и без да дочака отговор, Климент влезе в стаята.
- Защо си дошъл? - намусено каза игуменът, без да си прави труда да става. - Да ми покажеш още веднъж пръстена на Борис и да ми напомниш, че ставам все по-незначителен в собствения си манастир?
- Не искам да се караме, Пацик! - бързо отговори Климент. - Повярвай ми, нямам никакво желание да оспорвам властта ти, нито да прекарам и ден повече тук, стига да можех да си тръгна. Колкото по-бързо разбера какво става, толкова по-добре и за двама ни! Затова ти предлагам да обединим сили и да действаме заедно.
- Какво искаш?
- Ако става дума за човек, аз ще го открия - самоуверено каза писарят. - Но ако тук има нещо друго - зла сила, демон, вампир, ще ми е необходимо познанието и вярата ти.
- Сипи си вино и ми прави компания - покани го Пацик. - Напоследък се чувствам объркан. Започнах да се съмнявам в себе си и това кое е правилно и кое не - той въздъхна. - Изненада всички ни със заключенията си преди малко. Наистина ли Докс е бил убит по този начин?
Климент вдигна рамена.
- Не знам как и защо точно е бил убит, но този, който го е направил, е заключил вратата и е откачил пантите. Дело е на човек, не на демон.
- Дано си прав! Но се боя, че дори да е човек, това не значи, че не е бил обсебен. Както знаем, демоните нямат плът и кости и най обичат да действат, като влизат в телата на хората - игуменът замълча. - Мислех, че тук ще получа това, което заслужавам. Почит и уважение в служба на Бог. Сам знаеш, че се покръстих много преди останалите, преди Борис. Винаги съм вярвал в Христос, в неговата безкрайна любов и във възкресението. Очаквах работата ми да е спокойна и да отговарям само пред Бог. А виж какво се получи... - монахът замълча и разклати чашата си. - Не мога да повярвам, че Господ е отвърнал лицето си от мен, че ме е изоставил в този труден час. Или ме подлага на изпитание? Каквото и да направя, се оказва погрешно. Каквото и да предприема, се оказва неправилно. Вече се страхувам да изляза в собствения си двор, да отида в собствената си църква. Страх ме е от това, което може да срещна в коридора, магерницата или скриптория...