- Устат негодник беше! - каза Неофит и се усмихна криво, а очите му се напълниха със сълзи. - Устат, но честен и с добра душа. Ще ми липсва!
- Ще липсва на всички ни! - подкрепи го Велизар. - Беше добър преписвач и учител, послушниците го харесваха. Научи мнозина да четат и пишат.
- Кой ще го замести сега? - попита писарят.
Библиотекарят вдигна рамена.
- Пацик трябва да реши. Но трудно ще намери някой толкова ерудиран и начетен като него.
Монасите се умълчаха и надигнаха чашите си.
- Чудя се кой ли може да го е мразил толкова много, за да му причини подобно нещо - замислено каза Тихон и обърса брадата си с ръка. По китката му като кръв се стекоха няколко капки вино, монахът тръсна ръка и те полетяха към пода.
- Защо му е на някой да го убива по толкова жесток начин?
- Чухте какво каза пратеникът на княза - ехидно подметна Герасим, - че в този, който го е направил, се е вселил зъл дух!
- А не е ли така? - попита писарят. - Не бяхте ли вие тези, които до вчера твърдяхте, че в манастира ви се е настанила зла сила, която е погубила Докс и Севар?
- И животните! Не забравяй животните - добави Герасим и този път в гласа му нямаше и капка ирония.
Монасите отново се умълчаха, заслушани в припукването на свещите. Пламъчетата им хвърляха причудливи сенки по тавана, които се извиваха като змии и изчезваха в тъмнината на нощта.
- Всеки знае, че демони има! Мисля, че няма какво да се убеждаваме по този въпрос - каза Велизар и отново надигна чашата си.
- Така е - съгласи се и Неофит.
- Чакайте, чакайте да ви разкажа аз какво знам - махна с ръка Еремия, за да привлече вниманието към себе си. - Навремето живях в Средец - започна той. - И там се разказваше за една жена Нона, обладана от демон, която можела с негова помощ да омагьосва враговете си и да им навлича всякакви неприятности. Та в тази същата голяма хубавица беше се влюбил един от тамошните боили. Госпак ли беше, Гатак ли беше, забравил съм му името. Той живееше извън града и не знаеше с какво се занимава Нона. То никой не знаеше, в името на истината, след това се разбра. - Лечителят надигна чашата си, но тя се оказа празна. - Я подайте каната! А така! - монахът отпи дълга глътка. - Боилът я прелъсти, поживя известно време с нея и я остави. Тя твърдеше, че му се отдала, защото й обещал да се оженят, но къде ти благородник ще се жени за обикновено момиче. Малко по-късно Госпак наистина се ожени. За дъщерята на боритаркана, ако не се лъжа. И тогава започнали мъките му. Три години не можел да направи нищо с жена си - бил безмощен. Какво ли не опитвали, къде ли не ходил, но си останал безсилен и това си е!
- Ха-ха! - високо се изсмя Герасим. - Да имаш млада булка и да не можеш да я оправиш.
- Сигурно е била някоя грозотия - вметна и Тихон. - Чувал съм, че...
- Първа красавица беше - прекъсна го Еремия. - С дълги черни коси и очи като звезди. Кръстчето й беше тънко като игла, а гърдите й пищни и големи.
- Само ако ни чуе брат Захарий! - засмя се Неофит. - Пак ще ни чете проповеди за жените!
- И ще е прав! Всяко зло идва от жената. Така се оказа и в този случай - продължи разказа си Еремия. - Един ден, три години по-късно, боилът дошъл в града и случайно срещнал бившата си любовница. Седнали и се разговорили и тя го попитала как е семейството, как се чувства с жена си. Госпак не искал да й признае истината и й отговорил, че са много добре, много се обичат и вече имат три деца. Жената не могла да повярва, изпуснала се и казала: „Значи ме е излъгал демонът!“. Като чул това, Госпак я арестувал, предал я на местния чигат и двамата я разпитвали, докато не си признала всичко. Нона разказала, че след като била изоставена от боила, поискала помощ от демон. Той я научил да направи любовника си безмощен, като хвърли гърне с няколко от космите му в кладенеца на имота му. Като чул това, Госпак я оставил и препуснал към имението си. Там наредил да пресушат всичките му кладенци и наистина - в един от тях намерили гърне, пълно с коси. Боилът го хвърлил в огъня и скоро след това жена му наистина забременя.
- А какво стана с вещицата? - попита Климент.
- Какво да стане? - Сви рамена Еремия. - Удушиха я.
- Така, така - съгласи се Тихон. - С демоните не може да се постъпва по друг начин. В нашето село пък имаше един касапин, който беше много лют. На никого не цепеше басма за нищо. Груб, ама груб! Веднъж минавал по моста и срещнал един старец. Касапинът минал и понеже моста беше тесен, блъснал дядото, който за малко щял да падне във водата. Дори го нахокал, че не му е направил път. Старецът също се ядосал и му казал: „Внимавай, това няма да ти се размине безнаказано!“, но месарят само се засмял, наругал го и си продължил по пътя. Да, обаче след няколко дни внезапно се схвана от кръста надолу и не можел да прави нищо без чужда помощ. Дори да отиде да се изпикае горкият. Живя така три години, докато старецът, който го беше омагьосал, не умря и едва тогава се избави от мъките.