- Аз знам следното - обади се и Неофит. - Разказа ми го един старец, който твърдеше, че го видял с очите си. Като бил по-млад, в неговото село също имало жена, обладана от демон, макар че никой не подозирал за това. В селото непрекъснато ту някой боледувал, ту друг умирал, животните също били покосявани от зарази. Един ден някакъв младеж вдигнал сватба. И не поканил въпросната жена, заради което тя много се разлютила. За да си отмъсти, викнала демона и му казала какво й се е случило и поискала да си отмъсти. Той се съгласил да й помогне и я вдигнал във въздуха. Вещицата прелетяла над отходните ями, вдигнала всички нечистотии от тях и ги изсипала като потоп върху сватбата!
- Ха-ха! - засмя се някой. - Чудничко ги е омацала всичките.
- Не само това - продължи Неофит, - но и направила така, че да започне да духа силен вятър, който не давал на сватбари-те да се приберат по къщите си. Накрая, като се уморила, избягала, защото всички видели какво е направила и се уплашила да не й отмъстят!
- Това е нищо! - обяви Велизар. - Закачки за децата! Истински злият демон върши много по-лоши неща от това да залива хората с мръсотия или да отнеме мъжката мощ на някого. Знам различни случаи - той се огледа и зашепна, а останалите се приведоха напред, за да чуват по-добре - за един евреин, който си продал душата на дявола. В замяна Сатаната му предоставил демон, който непрекъснато бил на негово разположение. Евреинът го пращал да убива най-богатите хора в града и да взема парите им. Демонът им прегризвал гърлата и им избождал очите - Велизар замълча за миг, сенките, хвърляни от свещите, играеха по лицето му. - Евреинът забогатял неимоверно, никой не смеел да го закачи, защото го застигала смърт. Станал толкова богат, че нямало къде да държи парите си. И един ден, както си седял под асмата и пиел изстуден шербет, в къщата му влезли четирима черни мъже, които го наобиколили и му казали да тръгва с тях. Евреинът не искал, но те го сграбчили и въпреки че той пищял и викал, го отнесли, а никои не посмял да му дойде на помощ!
- Точно като при нас! - плесна с ръце Еремия. - Чудя се кой ли е продал душата си?
- Ами Гилу? - попита писарят. - За нея какво знаете?
Монасите се смълчаха и надигнаха чашите си. Дългите им черни сенки се заизвиваха по стените като змии.
- По-добре да не говорим за това - каза накрая Тихон. - Дори разговорите за нея са опасни!
- Гилу се вселява в някого и го превръща в убиец - тихо добави Велизар. - За нея няма прегради, пречки, затворени врати и ключалки. Те пие кръвта на враговете се и пирува с телата им! Няма по-голямо зло от нея!
- Стана късно! - Герасим пресуши чашата си и шумно се оригна. - Трябва да вървя да нагледам животните.
Останалите също се надигнаха да си ходят.
Накрая до отрупаната с чаши маса останаха само Климент и Велизар.
- Вярно ли е всичко това, което разказаха братята? - попита писарят. - За демоните и всичко останало? Ти вярваш ли, че някой от братята е обсебен?
Библиотекарят сви рамена и започна да разчиства празните чаши и кани.
- Ние сме монаси, хора като всички останали, обрекли се на Бог - каза накрая той. - И ние чуваме и виждаме разни неща, не сме защитени от нищо. Всеки е чувал подобни истории. Това не значи нищо! Просто неща, които се разказват вечер. Можеш да ги чуеш във всяка кръчма.
- Разкажи ми за Агапий - настоя писарят. - Всички си тръгнаха толкова бързо, не успяхме да поговорим за него.
Библиотекарят въздъхна и спря, както си беше с няколко чаши в ръка.
- Какво повече мога да ти кажа? Агапий дойде няколко месеца след мен. Учил е в Моравия при Ротимир. Беше забавен, образован, с много познания, знаеше няколко езика. Не беше замесен от тестото, от което стават добрите монаси. Духът му беше буен и необуздан. Няма да си кривя душата - затварях си очите пред лудориите му. Беше ми необходим тук, в скриптория, за да обучава останалите. Въпреки че беше буен, имаше безкрайно търпение в писането. Можеше с часове да учи някой послушник как да изписва красиво буквите и да го кара да се упражнява, докато не постигне успех - библиотекарят въздъхна. - Затова се правех, че не забелязвам, когато нарушава правилата. И той, и Неофит. Млади мъже са, имат нужда понякога да се забавляват.
- Водеха ли жени в манастира?
- И да са водели, не знам нищо за това. Усещах ги понякога нощем да се измъкват от килиите си, но къде ходят и какво правят, наистина нямам представа.