- Време! Време! - плесна с ръце Пацик. - Не виждаш ли, че нямаме никакво време? Не виждаш ли, че докато си играеш на умозаключения, злото расте и укрепва?!
- Ти какво предлагаш да направя? Не мога да разреша всичко с едно щракване на пръстите!
Пацик замислено поклати глава.
- Може и да си прав! Може би това наистина не е по силите ти, а прославената ти находчивост е силно преувеличена. Иди, огледай кулата. Ключът от вратата е у брат Филимон. Но както казах и преди, аз отговарям за това място не само пред княза, но и пред Бог! Не мога да допусна повече убийства! Нито на животни, нито на хора. И ако ти не успееш да разбереш какво се случва до два дни, ще бъда принуден да потърся помощ!
- Каква?
- Утре ще отслужим литургия и ще направим шествие. Може това да помогне. Може би ще успеем да прокудим злата сила, демона, настанил се между тези стени. Отдавна трябваше да го направим, още след като убиха Докс. Но ако и това не помогне, ще потърсим помощ. Казах ти, молих се и мислих. И реших! Ще пиша на Борис да прати някой, който може да реши проблема.
- Това значи да предадеш манастира и монасите си в ръцете на някой като Еспор!
- Нима мога да направя друго? - тежко въздъхна Пацик. - На всичко това трябва да се сложи край. И ако това е начинът няма да се поколебая да го направя!
Климент спа лошо. Стряскаше се в съня си и дълго лежеше със затворени очи, напрягайки слуха си. И най-малкият шум го караше да подскача, а сърцето му да започва да бие учестено. Дали среднощният му посетител нямаше да се върне?
Няколко пъти става, за да добавя въглища в изстиващия мангал, но така и не успя да се пребори с пронизващия студ, лъхащ от стените. Накрая се уви плътно в одеялото и наметката си и заспа.
Събуди се с натежала глава от биенето на камбаната, която приканваше монасите за утринната служба. Слепоочията му пулсираха, зад челото му се движеше прорязваща болка, едното му око сълзеше. Мангалът беше загаснал окончателно, килията беше ледена.
Климент стана, натопи върха на пръстите си в каната, оставена в единия от ъглите и изруга. Водата беше замръзнала. Размаха ръце напред-назад в опит да се стопли, раздвижи схванатия си врат и разтърка длани. Чувстваше тялото си вкочанено и замръзнало, а главата му все така пулсираше.
В килията на Корсис и Невестулката се оказа неочаквано топло. Двамата му помощници хъркаха като заклани, блажени усмивки се бяха настанили на лицата им, а трите мангала, довлечени кой знае откъде, разпръскваха приятна топлина.
Климент ядно дръпна Корсис за крака, разбута Невестулката и докато двамата все още сънени се чудеха какво е предизвикало гнева на господаря им, им нареди да стават по най-бързия начин, след което, фучейки, излезе от стаята.
Все така в лошо настроение отиде в магерницата и поиска топло мляко, пресен хляб, сирене и сушени маслини. Докато се хранеше, седнал пред силно бумтящата печка, най-после се стопли, макар главата да продължаваше да го боли.
Закуската му се услади и го засити. Особено му хареса хлябът, дъхав и топъл, замесен с билки, които му придаваха аромат.
Докато закусваше, службата свърши и част от монасите нахлyxa в кухнята, тропайки с крака и духайки в шепите си, наобиколиха бумтящата печка и протегнаха длани напред, да се сгреят.
- Понякога и тялото заедно с душата се нуждае от грижи каза брат Захарий. - Макар във всеки от нас да гори Божественият пламък, плътта също трябва да се уважава! Иначе човек ще се поболее и няма да може достойно да възхвалява Бога.
Климент кимна в знак на съгласие, дръпна за ръкава билкаря Еремия и поиска да му даде нещо срещу главоболие. Монахът кимна и поведе писаря към лечебницата. Ранобудните послушници бяха напалили огън в малкото огнище, стаята беше топла и ухаеше на билки.
Еремия настани пациента си на един от плетените столове и заоглежда рафтовете на стената, подръпвайки долната си устна.
- Да видим, да видим - мърмореше си той, докато сваляше едно след друго различните бурканчета, отваряше ги и миришеше съдържанието им. - Щом те боли челото, това може да е от синусите, които от своя страна може да са настинали в студа. В такъв случай препоръчвам джинджифил. Той ще те загрее и ще премахне простудата, а и ще укрепи тялото. Най-добре е да се намажеш леко с това - той подаде на писаря малко гърненце, пълно с белезникав мехлем. - Или пък е по-добре да ти предложа чай от върба? Или коприва? Вратигата също е подходяща, но тя е за по-тежки случаи. Мисля, че става дума за измръзване - обяви накрая лечителят. - Обикалянето в студа не ти се е отразило добре. Затова някои от течностите в тялото ти са изстинали. Я изплези език! Ха, така! Станал си студен и сух. Следователно, ако следваме предписанията на Гален, за които говорихме миналия път, трябва да направим така, че да станеш по-топъл и влажен. Бих препоръчал гореща вана, но не и по-това време на годината. След нея почти сигурно ще се поболееш още повече в студа. - Еремия ловко отвори две от бурканчетата си и отмери в калаена кана по лъжица и половина.