- Но си се върнал! Защо?
- Не знам - въздъхна вратарят. - В това място има нещо, което привлича. Нещо, което те кара да мислиш за него, да си го представяш и мечтаеш, без да знаеш защо. Все пак тук беше домът ми.
- Какво мислиш, че се случва в манастира? - попита писарят.
- Не знам! Не знам! - побърза да отговори Безмер. - Но ме е страх. Дори повече от останалите. Не мога да забравя как се смееше Вирна и крещеше, че не е подвластна на смъртта. Как дори да умре, ще се върне и ще изпие кръвта на мъчителите си. А сега се случва точно това. Страх ме е, княжески пратенико! Страх ме е, че Вирна, че Гилу, се е върнала и отново убива в този манастир!
14
Небето беше надвиснало ниско, плътни сиви облаци притискаха земята и скриваха слънцето с тежката си пелена. Тънка кора лед покриваше снега, студен и режещ като кинжал, земята стърчеше тук-там черна и корава, по-твърда от желязо.