Климент вдигна качулката на плаща си и забърза към общите стаи и трапезарията. Чувстваше се неспокоен от това, което беше чул от вратаря. Нима в думите му имаше истина и злата сила се беше завърнала отново? Сега повече от всякога искаше да намери Филимон и да вземе от него ключа от стаята в кулата. Трябваше да огледа мястото, където беше живял боилът Тагрий.
Зави покрай черквата и налетя на Йосиф. Слабоумният беше коленичил в снега, ровеше в него, а голите му ръце бяха посинели.
- Какво правиш, братко? - Климент спря до монаха, подхвана го под мишницата и го дръпна да стане. - Съвсем ще измръзнеш.
- Стори ми се, че долу има нещо - отговори Йосиф и се олюля, а от устата му се стече слюнка, - нещо като че ли блестеше, но не мога да го намеря.
Климент разрови с крак около себе си, колкото да се убеди, че монахът се заблуждава, хвана го под ръка и го поведе със себе си.
В трапезарията завариха Корсис и Невестулката. Двамата дремеха на столове до огнището, вдигнали крака на решетката пред тях. Като чуха, че влиза някой, те мързеливо обърнаха глави, но като видяха писаря скочиха на крака и го засипаха с оплаквания. Било им студено, нямало какво да правят на това забравено от Бога място, мърмореха те, искали да се връщат във Филипополис, вместо да стоят тук да мръзнат и да чакат демонът, обладал манастира, да ги разпори от чатала до брадичката и да изпие кръвта им. Дори от ентусиазма на Корсис не бе останало нищо и той също настояваше да се прибират колкото се може по-бързо.
Писарят избута помощниците си и настани премръзналия Йосиф по-близо до огъня. Слабоумният започна да се клати, обгърнал рамената си с ръце, припявайки си един от църковните псалми.
Климент разказа на помощниците си какво беше научил от Безмер. Невестулката пребледня, а лицето на Корсис се изопна.
- Възможно ли е думите на вратаря да са истина и злата Гилу да се е върнала? - попита бившият джебчия и се огледа, страхливо. - Не говореха ли за същото и монасите?
- Не знам! - отговори Климент, опитвайки се да прикрие собствените си страхове. - Но искам да се размърдате. Щом ви е скучно, сигурно ще се зарадвате да свършите малко работа. Идете в разрушеното село и огледайте останките.
- Но какво да търсим там? - недоволен, че го пращат в снега, попита Корсис.
- Нещо необичайно. Нещо, което не изглежда на мястото си или липсва. Като го видите, ще разберете какво е. Търсете следи в снега около селото и манастира. И бъдете внимателни. Не знаем какво и къде се спотайва. Видях Безмер на върха на кулата, струва ми се, че даваше знаци на някого. Затова си отваряйте очите на четири!
Сърдити и мърморещи, двамата му помощници закопчаха бойните си колани, покриха се с дебелите си наметала и намусени излязоха да изпълнят поставената им задача.
- Какво си мислят тези двамата! И аз искам да се прибирам, вместо да се свирам в това обладано от студ и злоба място. Искам да говоря с Ирина вместо с Пацик и Безмер, а вечер тя да топли леглото ми, вместо да мръзна в килията - измърмори писарят, след като вратата се затвори зад гърба на Корсис и Невестулката. - Но трябва да стоя тук и да изпълня поставената ми задача.
- Има ли наистина демон? - неочаквано попита Йосиф. - Някой рогат звяр с тяло на лъв и глава на дракон, който обикаля наоколо и избива животни и хора?
- Ще ми се да знаех - уморено отговори Климент. - Ще ми се да знаех какво всъщност преследвам - човек или нещо друго.
- Демоните не са толкова страшни - каза монахът и разтърка слепоочията си. - Нали са паднали ангели? Значи в тях има нещо ангелско, което ги доближава до Бога - Йосиф замълча, след което неочаквано попита: - Вярно ли е, че Борис има специално пръстенче, с което може да призовава царя на джуджетата?
- Откъде си чул това? - засмя се писарят. - Разбира се, че няма. И джуджета, доколкото знам, също не съществуват.
- Чувал съм да се говори за това - сериозно каза Йосиф. - Всеки знае, че князът има невидими слуги, които му помагат да се задържи на трона. Учуден съм, че човек като теб не го знае. Как може да вярваш в демони и ангели, а да не вярваш в джуджета? - монахът беше разочарован от невежеството на събеседника си. - Всеки знае, че джуджетата съществуват заедно с гигантите, русалките, малките феи на късмета и много други магически същества. Кажете ми, господарю, защо вие и останалите сте съгласни да повярвате в сукуби, инкуби, вампири и демони, но не вярвате в добрите? Нима човек възприема по-лесно лошото, отколкото доброто?