Усетил скритата заплаха, Корсис също извади меча си и двамата с Невестулката тръгнаха, плътно притиснати един към друг, готови да се защитят, ако ги атакуват. Водеха ги стъпките, които вървяха в една и съща посока, на места големите покриваха по-малките, на други вървяха успоредно едни на други.
- Не ми харесва това място! - каза Невестулката и облиза устни. - Мирише ми на смърт!
- Не е като да крадеш от немощни старици, а? - заяде го Корсис, но не откъсваше поглед от затрупаните стени около тях.
- Имам чувството, че отвсякъде ме наблюдават хиляди очи - без да се засяга отговори приятелят му. - Зли очи!
- Тогава да си свършваме по-бързо работата и да се махаме!
Двамата продължиха напред в снега. Следите се виеха между развалините, обикаляха покрай затрупаните със сняг дървета и накрая ги изведоха до една от къщите - по-голяма и по запазена от останалите.
Корсис коленичи на земята и внимателно огледа снега около вратата и следите в него.
- Някои са съвсем пресни. Виж! - Посочи с меча си той.
- Повечето са замръзнали, но тези не са. Погледни тези малките, които съвсем скоро са напуснали дома. Да ги проследим, да видим докъде ще ни отведат.
- Не е ли по-добре първо да надзърнем вътре? - предложи Невестулката. - Просто за да сме сигурни, че някой няма да ни се изплъзне под носа.
- Съгласен! - Корсис побутна изгнилата врата. - Но бъди внимателен!
Климент се събуди от блъскане по вратата. Сънен, търкайки очите си, на леглото седеше Йосиф и се оглеждаше, чудейки се къде се намира. Монахът изглеждаше зачервен след съня, на едната му буза се беше отбелязала гънка от възглавницата.
Климент стана рязко, удари главата си в камъка над нея, ядно изруга и затърси ботушите си.
- Господарю! - извика Корсис зад вратата. - Господарю, добре ли си?
- Добре съм - ядно отговори Климент, докато се обуваше. - Но ако спрете да блъскате, ще се почувствам още по-добре.
Той стана и отвори, а двамата му помощници нахлуха в стаята.
- Какво прави този тук? - попита Невестулката, сочейки все още сънения Йосиф.
Бузите и носовете и на двамата бяха червени от студа, по дрехите им имаше скреж, ботушите им бяха мокри.
- Придружи ме до стаята, след което заспа. Не можех да го изгоня, нали? - тросна се писарят.
-Господарю, господарю! - поклати глава Корсис. - Спал си, докато непознат човек е при теб, а вратата е заключена? Може ли да си толкова лекомислен?
- Хайде стига! Звучиш като Ирина, когато започне да ми опява. Това е Йосиф, какво може да ми направи? - защити се писарят.
Корсис не изглеждаше убеден.
- Звуча като Ирина, защото и двамата те обичаме и ни е грижа за теб! Господарката също не би одобрила постъпката ти! Да се заключиш с непознат, и то на място, където се разхожда убиец!
Климент махна с ръка, а сърцето му се изпълни едновременно с радост и болка. Загрижеността на помощниците му го трогна, но мисълта за жена му го изпълни с печал.
Писарят махна на помощниците си да седнат по-близо до мангалите, даде им по чаша вино, да ги ободри.
Получи се нелепа картинка - съненият монах с помощниците на писаря от двете му страни, стиснали нелепо чашите си.
- Хайде, нека не се караме! - засмя се писарят. - По-добре ми кажете намерихте ли нещо в снега.
Сбито и кратко Корсис му разказа за следите, които бяха намерили, и за къщата, към която водят.
- Вътре не намерихме никой, но личеше, че къщата доскоро е била обитавана. В единия ъгъл имаше сламеник, върху него скъсано одеяло. В огнището скоро е бил пален огън, открихме и очукана тенджера. По стените личаха следи, коминът също беше почернял - Корсис изпи виното си на един дъх и остави чашата на земята до себе си. - Проверихме следите, които излизаха от къщата, но те се губеха в гората, където не посмяхме да ги последваме.
- Чудовището ли се крие там? - попита Йосиф и гласът му потрепери.
- Честно казано се съмнявам — отговори писарят, а монахът го погледна с благодарност и се усмихна. - Чудовищата не оставят човешки следи.
- Е, аз тогава ще си ходя. Благодаря за гостоприемството - Йосиф скочи от леглото и пъргаво излезе.
- Понякога се държи като малко дете, а в следващия момент говори като възрастен - поклати глава Климент, след като монахът излезе. - Това, което сте открили, може да се окаже много важно! - продължи той. - И ни подсказва няколко неща. Първо, че в къщата се крие някой, второ, че той получава помощ от манастира, и трето, че криещият се е жена, ако съдим по стъпките, които е оставил.