Всички енергично заклатиха глави в знак на отрицание, някои се обърнаха към Пацик, който гневно стисна юмруци.
- Търсих го в килията му, търсих го по двора, търсих го в черквата, но не го открих никъде. Тук също го няма. Трябва да говоря възможно най-скоро с него. Затова, ако някой го е виждал, нека ми помогне да го намеря.
- Да се молим за него и душата му да не му се е случило нещо - провикна се миниатюристът Тихон, а останалите започнаха да мърморят уплашено и да се кръстят.
- Какво може да му се случи? - разгневено попита Пацик. - Брат Филимон е внимателен и предпазлив човек!
Останалите поклатиха глави в знак на съгласие, но в очите им се четеше страх.
- Потърси ли го зад складовете? - попита магерникът Беримир. - Там има стаичка, в която той обича да работи и да си почива.
- Точно така! Филимон е там! - отсече Пацик, прочел по лицето на Климент, че не знае нищо за навиците на иконома.
- Сигурно е заспал, уморен от работа и тревоги. Няма нужда да се вдига толкова шум за нещо съвсем обикновено!
- Да отидем да го потърсим - предложи писарят и сподирен от останалите излезе.
Калта около складовете беше замръзнала изровена в твърди, криви буци. Стари следи на каруци и стъпки се сливаха в необяснима плетеница, хваната и запечатана от зимата в неочаквана картина. Въпреки студа миришеше на развалени зеленчуци, носеше се мирис на гнило.
Насочван от Тихон, Климент зави покрай дървените постройки, мина по тясната пъртина в снега и се озова срещу малка, залепена за задната част на складовете барака. Той натисна дръжката на вратата, но тя се оказа заключена.
- И тук го няма! - обяви писарят, докато останалите се бутаха около него.
- Вижте! - извика библиотекарят Велизар. - От комина излиза пушек.
И наистина, от малкия комин на барачката като сив конец към небето се точеше тънка струйка дим, почти неразличима на фона на схлупените облаци.
- Филимоне! Вътре ли си?! Отвори! - Пацик разтърси бравата, след което започна да удря с юмруци по вратата.
- Нищо не се вижда! - докладва преписвачът Неофит, който се опитваше да надникне през малкия прозорец. - Капаците са затворени отвътре.
- Разбийте вратата! - нареди Пацик, но под яростта в гласа му прозираше страх.
Монасите се огледаха, без да знаят какво да правят. Единствен брат Герасим доближи вратата и я удари с рамо. Кожените панти се разтресоха, дървото изскърца, но издържа.
Без да чака подкана, Климент му се притече на помощ. На третия удар вратата не издържа, едната от пантите се изметна настрани, отвътре лъхна на спарено и билки.
- Хайде още веднъж! - процеди през зъби Герасим и двамата с писаря дружно блъснаха вратата, която изскърца жалостиво и падна на земята.
Стаята беше малка, претъпкана с всякакви мебели и вехтории, пред затворените дървени капаци се спускаше мазно перде. По пода се търкаляха огризки и боклуци, точно пред падналата врата камъните бяха почернели, по ъглите имаше паяжини и прах. Огънят в огнището догаряше, около него имаше струпани дърва и въглени.
В ъгъла, полулегнал на леглото, беше Филимон. Лицето му беше бледо и сгърчено, очите излезли от орбитите, устата разкривена, като че ли монахът беше искал да извика, след като е видял нещо ужасно, но не е можал, а езикът му стърчеше грозно настрани.
Икономът беше мъртъв!
15
Монасите се бутаха в тясната стаичка, залитаха и се удряха в стените. Някои искаха да погледнат какво е станало, другите, които бяха видели мъртвеца, се клатеха като пияни, с пребледнели лица и ужас в очите, някои падаха още там, на място, върху мръсния дървен под, започваха да се кръстят и отправят молитви към Бог.
Със стиснати зъби, застинал като статуя, без да обръща внимание на ставащото около него, Пацик не откъсваше очи от тялото на мъртвия иконом. Игуменът стискаше с всичка сила жезъла си, кокалчетата му бяха побелели от напрежение, като че ли черпеше сила от обкованото със злато и сребро полирано дърво.
Климент бързо обходи малката стая. Провери прозореца, затворен с желязно резе, повдигна вратата и под нея намери ключ в ключалката й и строшена дъска, съвпадаща по големина с избитите метални шини на касата.
Върна се до леглото, наведе се над мъртвеца и внимателно завъртя главата му на една страна. Вратът на Филимон беше чист, без следи от ухапване. Трупът не беше почнал да се вкочанява, което сочеше, че престъплението е било извършено съвсем наскоро. Писарят вдигна чашата от дървената масичка с разкривени крака до леглото и внимателно я помириса. Повтори процедурата и с каната до нея, все още пълна до половината с вино, но не усети нищо нередно. Наведе се и започна да повдига расото на монаха, за да огледа трупа му, когато Пацик се обади.