- He осквернявай повече трупа на този, когото е грабнала смъртта, писарю! - с дрезгав глас нареди той. - Вдигнете брат Филимон и го подгответе за погребение! След това нека всички да се молят до вечерня! Послушниците също! Без изключение!
Игуменът се завъртя, разбута монасите около себе си и като насън тръгна през замръзналия двор. Някои от останалите се втурнаха подире му.
- Не ни оставяй, отче игумене! - провикна се с жалостив глас библиотекарят Велизар и се опита да хвана Пацик за расото, но той рязко се дръпна и продължи да върви, без да обръща внимание на никого.
- И ти ли мислиш за същото? - попита Еремия и се наведе до Климент над трупа. - Отрова?
- Но как? - кимна писарят. - Виж! Вратата беше не само заключена, но и залостена с греда. Прозорците са затворени отвътре с кука. Отровата наистина изглежда най-логичната причина, но как е попаднала в тялото на Филимон? Във виното няма нищо, а икономът не се е хранил тук.
- Може да е ял или пил нещо преди това. Дошъл е в бараката, заключил се е, легнал е и е умрял!
- Възможно е. Но защо го е направил? Защо не е потърсил помощ, ако е усетил, че не се чувства добре? - почеса се по главата Климент и въздъхна. - Търся го от сутринта. Жалко, че не го намерих по-рано!
Тялото на иконома бе отнесено в стаята до лечебницата, където беше и трупът на Агапий. Той лежеше на една от каменните маси, милостиво покрит с черна ленена кърпа, която да прикрие ужасните следи от раните му. Тялото на преписвача беше готово за погребение, което трябваше да се извърши най-късно до вечерта на другия ден.
Климент получи разрешение да се присъедини към лечителя при огледа на тялото на Филимон. Задача тежка за душата и неприятна за тялото, но която можеше да донесе факти, които да се превърнат в знание и да му помогнат да разбере защо икономът е умрял по този ужасен начин.
Макар по-рано през деня да бе стигнал до извода, че зад престъпленията стои човек, сега, когато гледаше изкривеното от ужас лице на Филимон, писарят се питаше кой би могъл да предизвика такъв страх у иконома, да изкриви чертите на лицето му в такава гротескна маска, кой би могъл да го уплаши до смърт.
Какво беше видял монахът, преди да умре? И що за човек би трябвало да е той, за да причини смъртта му само с вида си?
Климент си припомни кончината на Докс - намерен по подобен начин в килията си - зад затворената врата с изкривено от ужас лице, мъртъв. Нима наистина имаше някакво същество, ужасен и страшен демон, зла сила, изпълзяла от Ада, чийто вид само бе достатъчен, за да причини смъртта на човек?
Той потръпна, опита се да прогони страха и се наведе над студения камък на масата.
Заедно с Еремия съблякоха трупа и внимателно го огледаха от всички страни. По тялото на Филимон нямаше следи от насилие.
Монахът беше едър, с дебели кости, масивни ръце и крака и голямо, стегнато шкембе. Приживе Филимон бе имал достолепен вид, но сега, когато душата му беше отлетяла и на земята бе останала само тленната му плът, бледа и изпъстрена с бенки, петна и косми, тялото му будеше по-скоро съжаление, отколкото възхита, и говореше за слабостите му и страстта му да си хапва и пийва.
- Надявам се сега да е на по-добро място - каза Еремия, докато оглеждаше дясната мишница на мъртвеца, преди да го обърне на една страна. - Колко безпомощна и скверна изглежда плътта, когато Божият дух я напусне. Но такъв е животът - това, което сме били вчера и днес, утре няма да бъдем вече.
- Не знаех, че си чел Овидий, братко - отговори Климент, докато двамата внимателно оглеждаха гърба на Филимон. - От какво мислиш, че е умрял?
Еремия въздъхна и с помощта на писаря върна трупа обратно по гръб. Отвори с мъка разкривената му уста, надникна в нея, обърна езика, повдигна клепачите, разтърка очните ябълки на изцъклените очи.
- Няма следи от удар или друго нараняване. Каквото и да е причинило смъртта, я е причинило отвътре, а не отвън. Червените петна и бързото изтръпване на крайниците сочат, че най-вероятно сърцето му се е пръснало.
- Възможно ли е да е станало вследствие на уплаха?
- Човешките същества са така устроени, че чувствата влияят на вътрешните им процеси - отговори лечителят. - Не ти ли се е случвало, когато си силно развълнуван, независимо дали от страх или радост, сърцето ти да започне да бие по-често?
Климент кимна замислено. Само мисълта за Ирина караше пулсът му да се ускорява. Но дали това беше достатъчно, за да предизвика смърт? Сладка смърт би било това, помисли си той и се усмихна. Нежелана, но сладка.