Корсис вдигна меча и стовари желязната му дръжка върху катинара. Изскочиха искри, чу се дрънчене и катинарът изтрополи надолу по стълбата.
Климент взе фенера от ръцете на Невестулката, вдигна го високо и побутна вратата с крак.
Лъхна ги миризма на прах и мръсотия. Тримата бавно влязоха в потъналата в мрак стая, скупчени един до друг, сякаш очакваха всеки миг от някой от ъглите да се надигне демон, да връхлети върху тях и да ги разкъса.
Не видяха нищо особено.
Климент запали поставените на стените факли и се огледа.
Стаята беше малка, около три на четири метра, с един-единствен прозорец, закован с дъски, зидана печка, легло, покрито с кожи, окован с железни ленти сандък и маса, върху която лежаха разхвърляни свитъци, празен свещник и висока калаена чаша. От тавана висяха паяжини, по ъглите имаше натрупани безформени купчини с боклуци, всичко беше покрито с дебел слой прах.
Писарят закачи фенера на куката на стената и посочи масата.
- Аз ще видя какво има там. Невестулке, виж можеш ли да отключиш сандъка. Корсис, огледай всичко останало.
Без много суетене се заловиха за работа. Климент се приближи до масата и внимателно избърса свитъците. Ръкавицата му се покри с прах, който той леко изтупа в огнището. Въпреки усилията им във въздуха на малката стая бързо се понесоха облаци прах, които влизаха в очите и носовете им и ги караха да кихат и кашлят.
- Противно място! - отбеляза Невестулката, докато човъркаше ключалката на сандъка с ножа си. - Можеше да пратим някой предварително да почисти - добави той, но никой не се засмя на шегата му.
- Сметки, сметки, недовършен доклад до боритаркана... - Климент вдигаше един по един документите, оглеждаше ги и разочаровано ги хвърляше обратно на масата. - Вие намерихте ли нещо?
- Сандъкът е празен - докладва Невестулката. - Освен ако не броим няколкото паяка по ъглите и старо парче пергамент. Има и някакъв изгнил плат - той вдигна разкъсан парцал, от който се понесоха нови валма.
- Стига! - извика Корсис. - Искаш да ни издушиш ли?!
Невестулката сви рамена и пусна находката си обратно в сандъка.
- Това може и да е интересно - писарят доближи един от пергаментите по-близо до светлината. - Имената на свещениците, заловени от боила Тагрий в старата църква. - Климент проследи редовете един по един с пръст. - Василий, Лазар, Михаил, Никита, Самуил... Нищо не ми говорят - въздъхна той. - Които и да са били, вече са мъртви. Как върви при теб, Корсис?
- Нищо, което да заслужава внимание - отговори помощникът му. - Изгнили дрехи, скъсан колан и нещо, което предполагам, че са остатъци от храна.
- Значи дойдохме напразно? - разочаровано се изправи Невестулката. - Само дето разбихме катинара.
- Все пак ще взема този списък - Климент прибра пергамента в кесията си. - Ще разпитам Пацик, вратаря Безмер и по-старите монаси дали имената им говорят нещо. Да си тръгваме.
Тримата изтупаха праха от дрехите си и тръгнаха към вратата. Бяха стигнали прага, когато писарят неочаквано спря.
- Чакайте! каза той. - Не разгледахме сгънатия пергамент, който Невестулката намери в сандъка.
Корсис се върна, вдигна капака на сандъка, извади пергамента и го подаде на писаря. Парчето беше кафяво по краищата, миришеше на мухъл, мастилото беше избеляло.
Оказа се груб чертеж на кулата, в която се намираха.
- Защо му е трябвало на Тагрий да рисува това и да го крие в сандъка си? - мърмореше си писарят, докато разстилаше пергамента на масата.
На него ясно личеше помещението, в което се намираха, имаше разрез на кулата, гледана отвън, както и още няколко други изгледа с драсканици около тях. Мислеше да навие пергамента, когато нещо в рисунката привлече вниманието му.
- Какво е това? - попита той и посочи скицата.
- Картинка на кулата, в която се намираме. Вероятно боилът я е надраскал, докато се е чудел с какво да се занимава. Сигурно случайно е попаднала в сандъка, а ние й придадохме по-голямо значение, отколкото заслужава - отговори Корсис.
- Вижте! - посочи отново писарят. - Има и още нещо!
Помощниците му се втренчиха в скицата, след което неразбиращи вдигнаха очи към господаря си.
- И на мен за малко да ми се изплъзне - отговори на незададения им въпрос Климент. - Тук кулата е нарисувана в разрез. Това - посочи той - е камбанарията, това е стълбището, тук е стаята, в която се намираме.
- А това - развълнувано се наведе над чертежа Корсис, разбрал за какво говори господарят му, - това е подземието на кулата.