— Изсвири ми още нещо — помолило момичето.
— Не знам повече.
— Жалко. Какъв цигулар си тогава?
— Некадърен и прост.
Това накарало момичето да се усмихне за миг, но болката от това се изписала в погледа й и усмивката бързо посърнала.
— Тогава измисли една песен за мен.
Стоброд бил изумен от тази необичайна молба. Никога не си бил помислял да опита да композира.
— Не мисля, че ще мога.
— Защо не? Никога ли не си мислил за това?
— Не.
— Значи най-добре да започнеш веднага. Нямаме много време.
Той помислил за минутка. Подръпвал струните и настройвал отново. Допрял цигулката до брадичка, прокарал лъка по струните и сам се изненадал от последвалия звук. Мелодията, която засвирил, била бавна и накъсана и той напипвал настроението главно чрез ниски тонове и дълги паузи. Не би могъл да я назове, но мелодията била от онзи страшен и ужасен фригийски вид и когато майката на момичето я чула, избухнала в сълзи, скочила от стола и избягала навън.
— Не беше много хубава — казал той скромно.
— Напротив — отвърнало момичето. После извърнала лице, а дишането й станало все по-накъсано и гъргорещо.
Бащата на момичето се приближило до Стоброд, хванал го за лакътя и го завел в кухнята. Сложил го да седне до масата, сипал му чаша мляко и се върнал горе в спалнята. Още преди Стоброд да изпразни чашата, мъжът се върнал.
— Отиде си — казал той. Извадил един долар от джоба си и го сложил в ръката му. — Ти наистина й помогна.
Стоброд прибрал долара в джоба на ризата си и си тръгнал. Неведнъж по пътя към лагера се спирал и поглеждал цигулката си, сякаш я вижда за пръв път. Никога преди не се бил замислял да усъвършенства свиренето си, но сега му се сторило нужно да изсвири всички мелодии отново, сякаш всички имали спешна нужда от него.
Мелодията, която измислил за онова момиче, свирел всеки ден. Никога не му омръзвала и дори я смятал за толкова неизчерпаема, че дори да я свири всеки ден до края на живота си, всеки ден ще научава нещо ново. Пръстите му вече сами напипвали струните, ръката му знаела движенията на лъка, вече не мислел за свиренето. Нотите идвали без никакво усилие. Мелодията оживявала като навик, който придава смисъл и ред в края на деня. Така, както с падането на нощта едни казват молитва, други проверяват резето на вратата, а трети пийват по едно.
От онзи ден нататък музиката все по-често витаела в ума му. Войната не го интересувала. Рядко се появявал, но и на никого не липсвал особено. Постепенно предпочел да прекарва колкото се може повече време в задимените кръчми на Ричмънд — мръсни места, които вонели на нечисти тела, разлят алкохол, евтин парфюм и пълни нощни гърнета. Всъщност още от самото начало на войната гледал да прекарва възможно най-много време по такива места, но сега разликата била, че се интересувал предимно от удивително музикалните негри, които често свирели за посетителите. Много нощи бродел от място на място, докато намери човек, който да свири на струнен инструмент с майсторлък — някой самороден талант. Изваждал цигулката и свирел до зори, и всеки път научавал по нещо ново.
Отначало прекарвал следобедите си в настройване, опипване и подготовка за свиренето. После започнал да се заслушва в думите на негърските песни, възхитен от способността им да изразят всяко свое желание, всеки страх в живота си толкова ясно и с такава гордост. Скоро започнал да усеща, че научава за себе си неща, които преди не е подозирал. Едно от най-изненадващите му открития било, че за него музиката е нещо повече от удоволствие, нещо много по-дълбоко. Групирането на звуците, фигурите, звънът и заглъхването му носели утеха. Музиката му казвала, че има правилен начин, по който трябва да са подредени нещата, за да не бъде животът винаги объркан и неясен, а да има форма и цел. Това било силен аргумент против разбирането, че нещата просто се случват. По това време вече знаел деветстотин мелодии за цигулка, от които няколкостотин бил композирал сам.
Руби се усъмни в цифрата, като посочи, че пръстите на ръката винаги са задоволявали необходимостта му да брои във всички останали аспекти на живота.
— Никога не е имал нещо, което да може да преброи с повече от десет.