Извика още веднъж, като този път добави, че го изпраща Потс за малко храна. Вратата се отвори и момичето излезе на верандата.
— Защо не каза веднага?
Беше красива, дребна и слаба със свежа кожа. Косата й беше кестенява, носеше басмена рокля на цветя, която никак не беше подходяща за това мразовито време. Инман откачи веригата от пирона на портата и се качи на верандата, като междувременно започна да се съблича. Свали одеялото и го закачи в края на верандата да се изцеди. Свали раницата и сухарната си торба и ги сложи на сухо на верандата. После застана в очакване сред падащия лед.
— Ами хайде, заповядай — покани го момичето.
— Ще си платя за храната — уточни Инман и застана до нея.
— Не съм в цветущо положение, но не съм изпаднала чак дотам, че да вземам пари за малкото, което мога да предложа. Има само царевична питка и боб, това е.
Обърна се и влезе в къщата. Инман я последва. Стаята беше тъмна, осветявана единствено от огъня и малкото кафеникава светлина, която влизаше през хартията на прозорците и падаше върху равния дървен под. Макар да беше почти изцяло празна, стаята без съмнение беше чиста. Имаше съвсем малко мебели: маса, два стола, шкаф и плетено легло.
Като се изключи юргана на леглото, в стаята нямаше почти никаква украса. Нямаше снимка на любимия или икона на Исус, нито дори изрезки от списания по стените, сякаш тук бяха в сила строги правила по отношение на идолопоклонничеството. Нямаше дори малка фигурка над камината, или извивка на машата за огнището. Единствен юрганът придаваше завършеност за окото. Беше извезан с мотиви, нетипични за този край. Нямаше звезди или цветя, птички или млекар, или върбови клонки, а представляваше изцяло измислена басня или зодиак от полуреални същества. Сред цветовете преобладаваха убито червено, зелено и жълто, които могат да се получат от кора, цветя и орехови черупки. Освен кафяво, в цялата стая нямаше други цветове, с изключение на свежото личице на наскоро родено бебе, което се бе свило в грубата плетена люлка от борови клони.
Докато оглеждаше стаята, Инман осъзна колко е мръсен. В това чисто затворено пространство той установи, че от дрехите му се носи ужасна миризма на пот от дългото ходене. По ботушите и панталоните му имаше засъхнала кал чак до коленете и при всяка стъпка оставяше следи след себе си. Мина му през ум да свали ботушите, но се опасяваше, че чорапите му ще вонят на гнило месо. Вече доста време не бе ходил бос. Колибата не беше стара и все още се усещаше свежият аромат на издяланите дървета — кестен и бук — който караше Инман да се чувства мръсен и объркан.
Жената придърпа единия стол към огнището и го покани да седне. След минути от прогизналите му дрехи вече се издигаше едва забележима пара, а от подгъвите му по дървения под се бяха образували локвички кална вода. Той погледна краката си и забеляза, че част от подпората на огнището зад тях бе одрана и побеляла.
Тенджерата с шарен боб се люлееше на дръжката си, окачена на железен прът на стената на огнището. Жената му сервира пълна чиния с боб, хляб и голяма глава лук. Остави кофа прясна вода с черпак.
— Можеш да ядеш на масата или направо тук. Тук е по-топло.
Инман взе чинията, ножа и лъжицата в скута си и се нахвърли върху храната. Част от него искаше да бъде възпитан, но скоро не устоя на напора на друга, животинска част от мозъка му и той започна да се храни шумно и с големи хапки, до дъвчене опираше само при крайна нужда. Отказа се да реже лука и започна да го ръфа като ябълка. Наливаше горещия боб в устата си и ръфаше краищата на мазния хляб с такава скорост, че дори сам се изплаши. Чорбата на боба се стичаше по брадата му и капеше по ризата му. Дишането му беше накъсано и носът му свиреше от липсата на ритмично дишане.
С известно усилие успя да забави дъвченето си. Изпи няколко глътки студена вода. Жената беше издърпала стола до другата страна на огнището, седеше и го гледаше, както човек гледа диво прасе да се храни с мърша, тоест с известна доза изумление и отвращение.
— Извинете ме. Не съм ял от дни. Само трева и вода от потоците.
— Няма нужда да се извиняваш — каза тя с такъв тон, че Инман не можа да разбере дали последната дума бе на опрощение или упрек.