Приближи към нея и й нареди да седне на земята. Тя се подчини. Двамата с пушките се качиха на верандата и влязоха в къщата, като единият отвори вратата, а другият го прикриваше. Известно време не се показаха, а междувременно третият стоеше до приклекналата Сара, без да я поглежда или да каже нито дума. Откъм къщата се чу трошене и разхвърляне. Когато двамата отново се появиха на прага, единият държеше бебето завито в одеялцето, както би държал кама. То проплака и Сара понечи да отиде при него, но мъжът с пистолета я блъсна обратно на заледената земя.
Тримата се събраха на съвещание в двора, но Инман не чуваше какво си казват заради плача на бебето и молбите на Сара. Успя все пак да различи акцента им, накъсан и бърз като удари на чук, и усети, че изгаря от желание да отвърне на удара с всичка сила. За съжаление те бяха прекалено далече за неговия „Лемат“, но дори и да не бяха, не можеше да се сети за план, който да не значи сигурна смърт за него, Сара и бебето.
После чу, че я питат за пари, къде ги е скрила. С това се изхранват, помисли си Инман. Сара им каза самата истина, а именно, че всичко, което има на този свят, е пред очите им. Те продължиха да я питат, после я заведоха на верандата, като онзи с пистолета държеше ръцете й зад гърба, а единият с пушката отиде до конете и донесе връзки, които приличаха на стари ремъци от рало или седло. Господин Пищов я завърза за един кол с ремъците, а после само посочи с пръст бебето. Един от мъжете разви бебето и го сложи голо на ледената земя. Инман чу онзи с пищова да казва: „Имаме цял ден“, после Сара започна да крещи.
Мъжете седнаха на края на терасата, клатеха крака и си говореха. Направиха си цигари и ги изпушиха. Двамата по-низши влязоха в къщата и се върнаха със саби, после тръгнаха из двора, ръгайки по заледената пръст, сякаш се надяваха да намерят съкровище. Продължиха да го правят известно време. Бебето продължаваше да пищи, а Сара да моли. После онзи с пистолета стана и отиде до Сара, набута дулото на пистолета между бедрата й и каза: „Ти май наистина нямаш нищо, а?“ Другите двама се приближиха да гледат.
Инман започна да се придвижва назад през гората, за да остави коня между себе си и верандата, така че когато ги нападне, да може поне да застреля онзи, който идва иззад ъгъла, преди да го е видял. Планът беше лош, но друг нямаше, като се има предвид откритото пространство, което трябваше да измине, за да стигне до тях. Единствената му мисъл бе, че той, жената и детето вероятно ще бъдат убити, но друг изход не виждаше.
Преди обаче да се е отдалечил много, мъжете отстъпиха назад, Инман спря и се огледа, надявайки се на по-добро преразпределение на силите. Господин Пищов отиде до коня си, взе въже, отиде до прасето и го завърза за врата. Единият с пушка отвърза Сара от кола, а другият взе бебето, вдигна го за едната ръчица и й го хвърли. Започнаха да тичат из двора и да преследват кокошките. Хванаха три, вързаха краката им и ги увесиха на седлата си с главите надолу.
Сара притисна бебето към себе си. Когато видя, че главатарят отвежда прасето, извика: „Това прасе е всичко, което имам. Ако го вземете, по-добре убийте и двете ни, защото и без това така ще свършим.“ Мъжете само се качиха на конете и тръгнаха обратно към пътя — главният водеше прасето, което се влачеше едва-едва в края на въжето. Потеглиха в тръс и се изгубиха зад завоя.
Инман изтича към верандата и погледна Сара.
— Стопли бебето, а после запали голям огън и сложи казан с вода да заври — и изтича надолу по пътя.
Проследи полицаите, като се придържаше към сенките на гората и се чудеше какво точно възнамерява да прави. Можеше единствено да се надява, че нещо само ще се случи.
След няколко километра тримата отбиха от пътя и навлязоха в една вдлъбнатина на входа на тесен каменист дол. Навлязоха малко навътре и завързаха прасето за една акация, после се заловиха да накладат огън на една плоска скала близо до малкото бързо поточе. Инман предположи, че намерението им е да останат тук за през нощта и да се натъпчат до пръсване, дори това да означава да режат месото направо от прасето. Направи дъга сред дърветата, докато се оказа над тях, на ръба на скалата. Скри се сред камъните и ги наблюдава, докато извиха врата на двете кокошки, оскубаха ги и ги одраха, а после ги нанизаха на тънки сурови пръчки над огъня.
Седяха с гръб към скалата и гледаха, докато месото се пече. Инман чу да си говорят за дома и се оказа, че двамата са от Филаделфия, а третият от Ню Йорк. Говореха за това колко им липсва дома и колко биха искали да са там. Инман също би искал да са там, защото не изгаряше от желание за онова, което всеки момент щеше да се опита да стори.