Инман прерови джобовете му за хартия и тютюн, после седна на земята и загледа работата на кокошката. Сви една цигара, изпуши я и я загаси в подметката на ботуша си. Това му напомни за един химн, който се пееше в канон, но той просто си затананика, като се опитваше да си спомни думите.
Инман реши да гледа на ситуацията в следния контекст: в сравнение с бойното поле пред ниския път във Фредериксбърг или струпаните в рова тела, това е нищо. И на двете места вероятно е убил повече мъже и то по-представителни от Ибън. Въпреки това реши да запази тази история само за себе си.
Стана, хвана кокошката за краката и я извади от нюйоркчанина, занесе я до потока и я зацамбурка, докато отново стана бяла. Върза краката й с парче от връвта на федералните и я остави на земята. Тя въртеше неистово глава и гледаше света през черните си очи с ново изражение, което Инман с изненада определи като интерес и ентусиазъм.
Дотътри нюйоркчанина до пещерата и го сложи да седне вътре при другарите му. Пещерата беше доста малка и тримата седяха почти в кръг. Изглеждаха зашеметени и объркани, а стойката им бе като на пияници, които се готвят да играят карти. От изражението на лицата им изглеждаше, сякаш смъртта е дошла при тях по-скоро като меланхолия, като посърване. Инман взе едно тлеещо дърво от стария огън при входа на пещерата и нарисува по стените животните от юргана на Сара, които го бяха преследвали в света на сънищата предишната вечер. Тяхната ъгловатост му напомни колко крехко е човешкото тяло на фона на всичко остро и твърдо. Рисунките му паснаха като част от древните образи, които вече бяха оставени на стената от ръката на някой чероки или друг преди него.
Инман се върна на поляната, провери конете и видя, че са жигосани военни коне. Натъжи се. Отвърза ги и направи три курса до пещерата, където закара всичките им принадлежности, с изключение на една торба. В нея сложи двете опечени кокошки. Заведе конете нагоре по клисурата, далече от пещерата, и ги застреля в главата. Не му харесваше да го прави, но така жигосани неизменно щяха да доведат следите до него и Сара. Когато се върна отново при лагера, той сложи живата кокошка при опечените и нарами сухарната торба. Развърза прасето и го задърпа след себе си, а това място остави зад гърба си.
Когато се върна в къщата, Сара вече беше напалила буен огън в градината. Над него вреше черен казан с вода, от който се издигаше облак пара. Беше изпрала дрехите му и ги бе проснала по храстите да съхнат. Инман погледна слънцето, още нямаше обяд колкото и невъзможно да изглеждаше.
Обядваха рано с опечените кокошки и се заловиха за работа. След два часа прасето — заклано, опърлено и одрано — висеше бледо от един дебел клон, набучено на кол, който минаваше през сухожилията на задните му крака. Вътрешностите димяха в разни съдове по земята. Момичето се занимаваше с един леген със сланина. Вдигна един пласт лой и погледна през него, сякаш е дантелен шал, после го сгъна и го сложи в легена за претопяване. Инман разфасова трупа с помощта на кама. Разсече го на две половини точно около гръбнака, после ги раздели по дължината на сухожилията на познатите части свинско месо.
Работиха почти до тъмно, успяха да претопят всичката лой в мас, измиха червата за печене, като смачкаха и накълцаха дреболиите и изрезките за наденица, осолиха бутовете и останалото червено месо, източиха кръвта от главата, за да я приготвят за пача.
Измиха се и влязоха. Сара се залови с вечерята, а Инман хапна набързо с чиния препечени кожички, която тя смяташе да предложи към хляба. Тъй като очевидно нямаше да останат, тя сготви нещо като задушено от черния дроб и карантиите, подправени с много лук и лют пипер. Ядоха, после спряха да си починат. После ядоха още.
След вечеря Сара каза:
— Мисля, че ще изглеждаш много по-добре, ако се обръснеш.
— Ако имаш бръснач, мога да опитам.
Тя отиде до сандъка, порови малко и се върна с бръснач и тежко точило от промазана кожа.
— На Джон са.
Отля вода колкото за едно бръснене от хладката вода в едно черно канче до огнището и я сложи над огъня да се стопли. Когато започна да вдига пара, тя я изсипа в малък съд от кратуна. Запали свещ в тенекиен свещник, Инман занесе всичко навън и го нареди на дъската за миене в края на верандата.