Роклята на Ейда бе мокра от пот по раменете и гърба, а косата на врата й беше залепнала. Отиде до къщата, изпи два черпака вода, свали шапката си и изля други два върху главата си, после изстиска косата си. Наплиска лице и го изтри с ръце, после се избърса на ръкава. Влезе в къщата, взе писалището и дневника си, излезе да седне на ръба на верандата на слънце, за да изсъхне.
Потопи писалката в мастилото и започна писмо до братовчедка си Луси в Чарлстън. Няколко минути дращенето на писалката по хартията бе единственият звук.
Сигурно ако се срещнем на пазара, изобщо няма да ме познаеш, да не говорим, че и едва ли ще искаш, като видиш настоящата липса на деликатност в обноските и облеклото ми.
В момента съм седнала на земята и пиша това на коленете си, облечена съм в стара шарена басмена рокля, цялата напоена с пот от цепенето на дъбови трупи, а на главата си имам сламена шапка, която вече се разплита по периферията, рошава точно като сеното, в което едно време се криехме от дъжда (спомняш ли си?). Пръстите, които държат писалката са черни като на калайджия от белене на сурови орехи, а нокътят на показалеца е нащърбен като трион и плаче за пила. Сребърната гривна с цветя на китката ми е в силен контраст с тъмната кожа. Денят е толкова есенен, че ако започна да пиша за него, никога няма да спра. Почивам си и чакам роклята ми да изсъхне, преди да насоча вниманието си към изгарянето на купчина храсти.
Не мога да ти опиша всичката груба работа, с която се занимавам, откакто татко почина. Тя ме промени. Изумително е как може човек да се промени физически само за няколко месеца. От стоене по цял ден навън съм почерняла като индианка, а китките и ръцете ми са станали доста жилави. В огледалото виждам по-сурово лице, с доста хлътнали бузи. А мисля, че от време на време през него минава и ново изражение. Понякога, докато работя на полето, главата ми се изпразва от всякаква мисъл. Нито една идея не се заражда в нея, макар сетивата ми да възприемат всичко наоколо. Например, ако прелети врана, виждам я до най-малката подробност, но не търся да сравня чернотата й с нещо. Създание само по себе си, без аналог. Мисля, че тези моменти са в основата на онази нова черта на лицето ми. Ще се изненадаш да я видиш, защото подозирам, че по някакъв начин се доближава до доволство, което не е характерно за мен.
Прегледа писмото и й се стори странно и някак нечестно, че не е споменала Руби. Така създава впечатлението, че е сама. С намерението да поправи тази грешка, остави писмото недовършено под капака на писалището. Взе една вила, кибрит, шал и трети том на „Адам Бийд“, както и малко столче с къси крака и ги занесе при купчината храсти.
Миналия месец почти цял един ден бяха работили със сърпове, куки и бичкии и бяха оставяли орязаните храсти да падат, където си искат. Купчината къпини, висока трева, дребни елови дръвчета и смрадлика няколко седмици бе съхнала на слънцето, разхвърляна по земята и сега беше доста суха. Ейда първо посъбра купчината с вилата и когато свърши, купчината беше висока колкото хамбара, а из въздуха се носеше острият мирис на отрязана и увяхнала зеленина. Взе малко листа и малко дребни съчки от края на купчината и ги запали. Когато се разгоряха, придърпа малкото столче близо до топлината на огъня и зачете „Адам Бийд“, но книгата не вървеше. Не можеше да задържи вниманието си върху нея, защото често трябваше да става да прибира изхвърчалите клони или въглени обратно. Връщаше ги в огъня с вилата, а когато купчината се изравняваше, събираше остатъците в нова купчина, всеки път по-малка. Следобедът напредваше, купчината стърчеше като висок конус насред полето, а от нея се издигаха високи пламъци като от малък изригващ вулкан, какъвто бе видяла на една картичка от Южна Америка.
Така тя използваше работата като извинение, че не може да задържи мисълта си върху страниците на книгата. Истина беше и това, че отдавна вече й бяха омръзнали и Адам, и Хети и останалите, и ако не беше платила толкова много за книгата, отдавна щеше да я е захвърлила. Искаше й се всички хора в нея да са по-свободни, не така притиснати от обстоятелствата. Нужен им беше размах, повече пространство. Да отидат в Индиите. Или в Андите.