— Върви по тъмно, а през деня спи и недей да палиш огън — завърши Руби. — Мисля, че дори и да не тичаш по целия път, ще стигнеш за Коледа. Казват, че Джорджия не можеш я обърка, защото освен червена пръст и прашни пътища, друго няма.
Руби го освободи от вниманието си и се обърна към Ейда, за да планират пътуването си. Времето никак не беше подходящо. Според нея сега, когато денят все повече се смаляваше, няма начин — дали на отиване или на връщане — да избегнат една нощ в гората. Така или иначе, за нея нямаше особено значение. Можеше направо да тръгват. Оставиха момчето да обира чинията си с остатък царевичен хляб, влязоха вътре, загасиха огъня и бързо нахвърляха неща от първа необходимост по преценка на Руби. Завивки, прибори за готвене, храна, свещи, тенекиена кутия кибрит и хартия за разпалване, снопче сухи съчки, намотано въже, брадва, пушка с барут, фитил и тъпкало, зърно за коня, кирка и лопата. Струпаха нещата в два конопени чувала, вързаха ги за отгоре и ги прехвърлиха на гърба на Ралф.
Руби огледа небето за някакви следи в облаците, въздуха и светлината, които да подскажат какво ще е времето и предсказа сняг и още по-голям студ.
— Имаш ли някакви панталони в къщата? — попита тя Ейда.
— Панталони?
— Вълнени или други, няма значение. Два чифта.
— Да, на баща ми.
— Трябва да ги облечем — отсече Руби.
— Мъжки панталони?
— Ти обличай каквото искаш, но аз не изгарям от желание да усещам ледения зимен вятър под полите си. А и кой ще ни види?
Намериха два чифта тежки вълнени панталони, едните черни, другите сиви. Сложиха си дълго бельо, облякоха панталоните, закопчаха ги, стегнаха ги колкото може на кръста с колани. Облякоха вълнени ризи и пуловери. Руби забеляза големите широкополи шапки на Монро, свали две от рафта и ги метнаха на главите си, за да пазят лицата им от снега. Ейда си мислеше, че при по-различни обстоятелства, това щеше да е нещо като състезанието с косите, игра на маскиране, в която трябваше да видят коя може да се маскира най-добре като мъж. Можеха да намажат лицата си със сажди за мустаци и бакенбарди, да се разхождат с незапалени пури и да имитират глупавите жестове на мъжете при пушене. Вместо това се обличаха мълчаливо, ужасени от предстоящите два дни.
Преди да тръгнат, намазаха ботушите си с восък, отвориха вратата към кокошарника, също и към обора на кравата и натрупаха сено на пода. Уолдо сигурно щеше да е доволна. Дадоха храна и завивки на момчето и му казаха да поспи в сеновала, докато се стъмни и вече е безопасно да потегли. Поведоха коня към планината, момчето все още седеше между чемширите и им помаха, сякаш бе домакин, който изпраща гостите си.
Надвечер през мъглата започна да пада сняг. Ейда и Руби вървяха под елите като мрачни сенки, насред място, чиито единствени цветове са различните нюанси на тъмнината. Най-близките дървета изглеждаха като истински, но онези малко зад тях приличаха повече на надраскана скица, драскулки, които слабо загатваха формата на дървета. Ейда имаше чувството, че тук няма пейзаж, че ходи в някакъв облак, заобиколена единствено от онова, до което стига ръката й. Всичко друго бе скрито. Ралф беше неспокоен, тръскаше глава, движеше уши напред-назад, за да долови заплашителни звуци.
Дълго време се катериха под гъстите клони на елите. После минаха напряко през нисък хребет и слязоха при един поток. Земята беше мека от еловите иглички, сухите снежинки падаха сред клоните, въртяха се в различни дъги и пируети. Сякаш не искаха да стигнат земята.
След известно време прекосиха поток с тъмна вода, стъпваха внимателно по стърчащите сухи камъни. Ейда гледаше корицата лед, която започваше да се образува близо до бреговете, около камъните и покритите с мъх паднали дървета, в които водата се задържаше. По средата на потока бързото течение продължаваше хода си необезпокоявано.
Следователно местата, където водата е плитка и се движи бавно, бяха най-застрашени от замръзване. Монро щеше да си извлече поука от това. Щеше да обясни коя част от живота на човека отговаря на различните места в потока, каква е била Божият промисъл. Всички Божии творения са в основата си сложни аналогии. Всеки светъл образ във видимия свят е просто сянка на нещо божествено, земята и небесата странно се допълват по форма и значение, тъй като са всъщност едно цяло.