Останалите двама се държаха близо един до друг, конете им подскочиха при звука на поредния изстрел, после единият падна, зацвили и започна да удря с копита в опит да стъпи на задните си крака. Ездачът държеше собствения си крак, стискаше го и се опитваше да открие счупването под теглото на коня. Когато напипа оголената счупена кост, изрева от болка — смесица от писъци и думи, основно молитви към Господ и коментар за това колко тежко животно е конят всъщност. Викаше толкова силно, че почти заглушаваше цвиленето му.
Другият кон беше извън контрол. Завъртя се на място, замята глава неистово, четирите му крака почти се докоснаха. Тийг дръпна юздите с една ръка, с другата вдигна карабината. Едната му шпора бе паднала, а между него и седлото проблясваше празно пространство. Вече се свличаше, в този момент неволно стреля във въздуха. Конят подскочи, сякаш някой го бе пронизал с горещо желязо. Завъртя се още по-бързо.
Инман притича на безопасно разстояние от подивелия кон. Протегна се и издърпа карабината от ръката на Тийг, пусна я на земята. Погледите им се срещнаха, със свободната си ръка Тийг извади дълъг нож от колана си и изрева:
— Кръвта ти ще изцапа този нож!
Инман свали предпазителя и стреля. Големият „Лемат“ почти изскочи от ръката му, сякаш се опитваше да избяга. Изстрелът попадна в гърдите на Тийг. Той се свлече на земята, конят се отдалечи с няколко скока и спря с обелени очи и наострени уши.
Инман се обърна и погледна врещящия мъж. Сега сипеше проклятия по адрес на Инман и се опитваше да се добере до пищова си, който бе паднал в локва киша. Инман се наведе и вдигна карабината за дулото. Замахна с една ръка, удари го по главата с плоската страна на приклада и той замлъкна. Взе пищова му и го втъкна в колана си.
Падналият кон бе отново на крака. Беше сив и на тази светлина приличаше повече на конски дух. Отиде при останалите коне, всички изглеждаха прекалено стъписани, за да побягнат. Пристъпваха нервно в търсене на някакъв успокоителен знак.
Инман се огледа за последния ездач. Очакваше отдавна да е избягал, но го забеляза в храстите сред групата дървета. Достатъчно далече, че изстрелът от пистолет да не е сигурен. Под дърветата все още имаше сняг, от който се вдигаше пара, също и от мократа козина на коня, от ноздрите му излизаха два облака пара. Беше петниста кобила, почти се сливаше със снега, дърветата и петната пръст. Зад елите имаше стръмна скала.
Ездачът се опита да насочи коня така, че да застане зад едно дърво, но не успя напълно. Когато се показваше, си личеше, че е просто момче. Не носеше шапка. Косата му бе почти бяла. Вероятно с немска или холандска кръв. Може би ирландска или някаква характерна за Корнуол смесица. Все едно. Сега беше истински американец, с бяла кожа, бяла коса и убиец. Въпреки това изглеждаше недорасъл, а Инман се надяваше да не му се наложи да застреля хлапе.
— Излез оттам — извика Инман достатъчно силно, че да го чуе.
Нищо.
Момчето остана зад дървото. Виждаха се само главата и задницата на коня, по средата — дървото. Конят направи крачка напред, но момчето го спря.
— Хайде, покажи се. Няма да те моля втори път. Хвърли оръжието и можеш да си вървиш у дома.
— Не, сър. Тук ми харесва.
— На мен не. Изобщо даже. Просто ще застрелям коня ти. После и теб.
— Ами, стреляй го. И без туй не е мой.
— По дяволите — извика Инман. — Търся причина да не те убивам. Можем да се разберем като хора. След двайсет години може да се срещнем в някоя кръчма, да пийнем по едно, да си спомним за мрачните времена и да поклатим глави.
— Пищова не пускам, няма начин. Ще ме гръмнеш и без туй.
— Аз не съм като вас и не постъпвам така. Но по-скоро ще те убия, отколкото да сляза от тази планина и на всяка крачка да си мисля, че се целиш в главата ми иззад някоя скала.
— О, да, аз ще те дебна. Ще дебна.
— Това ми стига. Оттук ще излезеш само през трупа ми.
Инман се върна няколко крачки, взе карабината на Тийг, провери магазина и видя, че е празен. Само един патрон в гнездото. Хвърли я и погледна цилиндъра на своя „Лемат“. Шест патрона от девет. Взе хартиен патрон от джоба си, изсипа барута в голямото дуло. Вкара хартията, натъпка я с шомпола и сложи месингова тапа. Изправи се и зачака.
— Все някога ще трябва да излезеш иззад тези дървета.
След минута конят пристъпи напред. Момчето се опита да излезе от горичката, да заобиколи и да се върне на пътеката. Инман изтича да го пресрещне. Просто двама, които се дебнат из гората, един на кон и един пеша. Използваха дърветата и покривката на земята, притичваха напред-назад, опитваха се да излязат на удобна позиция, но и внимаваха да не се приближат прекалено много.