Когато Ейда стигна до воденицата, маранята още не беше се вдигнала, но на нея й стана топло. Свали шала си, сгъна го и го пъхна под мишница. Воденичното колело се въртеше, изливайки водата в улея с шумен плисък. Когато Ейда сложи ръка върху дръжката на вратата, усети как цялата постройка вибрира от движението на колелото, зъбните колелета, оста и воденичните камъни. Тя надникна вътре и с достатъчно силен глас, за да надвика скърцането и стенанията на машинариите, извика:
— Мистър Пийк?
Вътре миришеше на суха царевица, старо дърво, влажен мъх и падаща вода. Бе сумрачно и малкото светлина, идваща от двете малки прозорчета и вратата падаше на снопове из въздуха, изпълнен с прашинки от смляната царевица. Воденичарят се подаде иззад воденичните камъни. Избърса ръце една о друга, при което от тях се отдели още едно облаче прах. Когато дойде до вратата, Ейда забеляза, че косата, веждите, миглите и космите по ръцете му са покрити със сивкаво царевично брашно.
— За пощата ли идваш? — попита той.
— Ако има.
Воденичарят влезе в пощата — малка пристройка, залепена до воденицата. После се показа с писмо в ръката, като внимателно го огледа отпред и отзад. Ейда го мушна между страниците на книгата в джоба си и се отправи към фермата на Суангърови.
Завари Еско край плевнята. Приведен, той поправяше колело от каруца, набивайки с тежък чук клина, който бе издялал от акациев клон. Като видя Ейда да идва, той остави чука и се облегна на каруцата, като се хвана за ритлата с две ръце. Нямаше голяма разлика между цвета и твърдостта на ръцете му и тези на дъските на ритлата. Ризата му бе мокра от пот и когато Ейда дойде по-близо, тя усети миризмата му на влажен глинен съд. Еско бе висок и слаб, с малка глава и буйна прошарена коса, стърчаща нагоре като гребена на синигер.
Появата на Ейда бе добър повод да зареже работата. Той я придружи до къщата през портичката в оградата, откъдето се влизаше в двора. Еско бе използвал оградата за връзване на коне и острите краища на коловете бяха изгризани от скучаещите животни. Дворът бе гол и пометен, без нито един храст или цвете за украса, само с половин дузина дъбови дървета и покрит кладенец — новост в този край, изобилстващ на течаща вода, тъй като в мястото, което си бяха избрали за живеене, такава нямаше. Къщата бе голяма, някога боядисана в бяло, но боята се лющеше на парцали колкото човешка длан и спокойно можеше да се каже, че прилича на петниста кобила, макар че скоро съвсем щеше да посивее.
Сали седеше на верандата и нижеше грахови зърна на върви. Пет дълги наниза вече висяха от гредите над нея, окачени да съхнат. Сали бе закръгленичка, кожата й бе гладка и лъскава като лоена свещ, а побеляващата й коса бе боядисана с къна с цвета на шарките по гърба на муле. Еско придърпа стол за Ейда, после изнесе отвътре друг за себе си. Започна да чисти грах. Никой не споменаваше за обед и Ейда погледна покритото с тънка пелена от облаци небе. С известно разочарование установи, че яркото петно, където се намираше слънцето, показва, че пладне отдавна е превалило. Суангърови сигурно отдавна бяха обядвали.
Седяха мълчаливо, като единствените звуци бяха пукането на шушулките, съскането на връвта, която Сали промушваше с игла през зърната, и часовника над камината вътре, който тиктакаше със силата на кокалчета на пръсти, потропващи по сандък. Еско и Сали работеха дружно, случайно докосвайки ръце, когато едновременно посягаха към кошницата с грах. И двамата се трудеха тихо и бавно, без да си пречат, докосвайки всяка шушулка като нещо, изискващо безкрайна нежност. Макар и да имаха деца, те бяха запазили онази романтика в брака си, присъща на бездетните двойки. Като че така и не бяха довършили докрай предбрачното ухажване. Ейда им се радваше, но не виждаше нищо необичайно в непринудените им отношения. Тъй като бе прекарала целия си живот с вдовец, тя нямаше изградена в съзнанието си представа за това какъв трябва да е един брак и какви жертви изисква ежедневието на семейния живот.