Заговориха за войната, за мрачните перспективи сега, когато федералните войски бяха стигнали чак до планините на север и за отчайващото положение във Вирджиния, ако трябваше да се вярва на вестникарските репортажи за окопната война при Питърсбърг. И Еско, и Сали имаха съвсем смътна представа за събитията и знаеха със сигурност само две неща: че не одобряват войната и че Еско е вече на възраст, когато се нуждае от помощник във фермата. По тези и по много други причини биха се радвали войната да свърши час по-скоро и момчетата им да се завърнат у дома. Ейда попита имат ли писма от синовете си, които бяха на фронта. Отговориха й, че не са получавали нито ред от много месеци и че даже не знаят в кой щат са.
Суангърови се противопоставяха на войната от самото начало и доскоро симпатизираха на федералните, като повечето жители на планината. Но Еско се бе разочаровал и от двете страни, боеше се и от едните, и от другите, сега, когато федералните вече изкачваха планините на север. Тревожеше се, че скоро ще дойдат и ще почнат да търсят храна, ще грабят каквото си поискат и ще превърнат хората в просяци. Неотдавна бе ходил до столицата, където навсякъде се говореше, че Кърк и войските му вече за започнали да опустошават крайграничните области. Нападнали някаква ферма на разсъмване и я оплячкосали — отвели всичкия добитък и задигнали всяко късче храна, което им попаднала пред очите, като за сбогуване подпалили хамбара с царевица.
— Те са освободители — каза Еско. — А нашите са същата стока, че и по-лоши. Тийг и неговото опълчение вилнеят като банда мародери. Правят си собствени закони, каквито им отърва, и не са нищо друго, освен шайка страхливци, дето гледат как да изкръшкат от армията.
Там чул как опълченците изхвърлили едно семейство от собствения му двор по обед. Оуенсови от Айрън Дъф. Тийг ги обвинил, че са привърженици на федералните и членове на бандата „Червена лента“ и че за наказание имането им трябва да се отнеме. Първо претършували къщата, после тръгнали из двора, мушкайки сабите си в земята, за да проверят дали някъде не е копано скоро. Теглили един бой на стопанина, после и на жена му. Обесили двете кучета птичари едно след друго и когато това не развързало езика на мъжа, завързали ръцете на жената на гърба й и я вдигнали за тях с въже, окачено на клон на дърво. Вдигнали я, докато пръстите на краката й почти се отделили от земята. Мъжът обаче не проронвал и дума и тогава те я свалили и затиснали пръстите й с ъгловия камък от оградата. Но и това не накарало мъжа да проговори.
Децата хленчели, а жената лежала на земята с ръце под камъка и крещяла, че мъжът й бил скрил сребърния сервиз и златните прибори. Не знаела къде ги бил заровил, знаела само, че го е направил. Отначало го замолила да им каже, после замолила за милост. Тъй като Оуенс отказвал да говори, тя ги замолила да го убият пръв, та поне да се порадва, докато го гледа как умира.
Тогава един от ония — белокосият Бърч — им рекъл да спрат и да си ходят, но Тийг насочил пистолет към него и казал: „Никой не може да ми нарежда какво да правя с такива като Бил Оуенс, жена му и децата му. По-скоро ще премина към федералните, отколкото да живея в страна, където не мога да въздам заслуженото на предателите.“
— Накрая — продължи Еско, — не убили никого и не намерили среброто. Просто загубили интерес и си тръгнали. Жената зарязала мъжа си, дошла в града с децата и сега живее при брат си и разправя тая история на всеки срещнат.
Еско млъкна, приведе се напред, опрял лакти на коленете си с отпуснати надолу длани. Като че изучаваше дъските на пода или преценяваше, доколко са износени ботушите му. Ейда знаеше от опит, че ако не си беше в къщи, щеше да се изплюе между краката си и после удивено да зяпне плюнката си.
— Тази война е друга работа — каза той след малко. — Потта на всеки от нас си има цена. Собствениците на памукови плантации в равнината ни я крадат ежедневно, но понякога си мисля, че един ден ще им се наложи сами да си берат проклетия памук. Просто искам момчетата ми да се върнат у дома и да ги гледам как копаят земята, докато аз си седя на верандата и извиквам „Браво, момчета“ всеки път, когато тоя часовник удари половин час.