Пресметна, че през всичките тези дни не бе се отдалечил кой знае колко от болницата. Състоянието му го принуждаваше да върви по-бавно и да си почива по-често, отколкото му се искаше. Изминаваше само по няколко мили на ден, а понякога дори този, бавен ход му костваше много усилия. Бе уморен до смърт, а на всичко отгоре отчасти бе изгубил ориентация. Опитваше се да върви право на запад към дома, но равнината бе разделена на малки ферми, между които се простираше плетеница от пресичащи се пътища, без никакви знаци, които да указват кой накъде води. Имаше чувството, че го отвеждат по на юг, отколкото трябва. А и времето се случи лошо. Почти непрекъснато, ден и нощ, валяха проливни дъждове с гръмотевици и светкавици. Малките дървени къщички стърчаха близо една до друга сред морето от царевични ниви, отделени единствено с паянтови огради по границите на имотите. Във всяка ферма имаше по две-три злобни кучета, научени да реагират и при най-слабия шум, които се нахвърляха върху него от тъмните сенки изпод крайпътните дървета с оголени зъби. Първата нощ бе отбил няколко атаки, при което една петниста кучка проби кожата на прасеца му със зъбите си като с шило. Тогава потърси някакво оръжие. Грабна от канавката здрав акациев клон и с немного усилия се справи със следващото псе, нанасяйки му къси удари от горе надолу, като че притъпкваше пръстта около прясно забит в земята кол. През цялата нощ и следващите почти непрекъснато му се налагаше да се брани от кучета, размахвайки тоягата, която попадаше с глухо тупване по главите им. Те подвиваха опашки и без да издадат звук, потъваха обратно в мрака. Кучетата, страхът от военната полиция и тъмните като рог облачни нощи превръщаха пътуването му в кошмар.
Най-тежка бе току-що изминалата нощ. Облаците бяха се разнесли и той видя в небето падащи метеорити, чиито траектории сякаш бяха прицелени не другаде, а в него. Сякаш малки светещи снаряди браздяха мрака. После от тъмното изникна голямо бучащо огнено кълбо, което се движеше бавно, но очевидно с намерението да се приземи право отгоре му. Преди да го достигне обаче, кълбото просто изчезна като пламък на свещ, угасен с наплюнчени пръсти. След кълбото се появи някаква нощна птица, прелетя със свистене толкова ниско над главата му, че той уплашено се приведе и едва не побягна. После огромна нощна пеперуда разтвори огромните си криле с петна като очи пред носа на Инман, който я взе за някакво фантастично зелено лице, изникнало от мрака, сякаш за да му каже нещо. Извика и заразмахва тоягата из въздуха, без да улучи нищо. По-късно чу тропота на конски копита, качи се на едно дърво и видя как отряд военни полицаи минаха отдолу, търсейки точно такива като него, за да ги арестуват, пребият от бой и върнат на фронта. Когато слезе и тръгна по пътя си, всеки пън вече му приличаше на дебнещ полицай. Веднъж дори извади пистолета си и го насочи към миртов храст, който взе за едър човек с голяма шапка. Като пресече един поток дълго след полунощ, той топна пръст във влажната глина край брега, изрисува на гърдите си два концентрични кръга с точка в средата и продължи, белязан като мишена на небесното царство, нощен пътник, беглец, натрапник, мислейки си: това пътуване ще е най-важното събитие в живота ми.
След тази кошмарна нощ, сега, най-силното му желание бе да се прехвърли през оградата и да тръгне през полето към гората. Да се скрие сред дърветата и да заспи. Но след като най-после бе излязъл на открито, трябваше да продължи. Той свали крака си от гредата и отново се отправи на път.
Слънцето се катереше по небето. Стана горещо и всички насекоми на света изведнъж решиха, че телесните му течности са неустоимо примамливи. Ивичести комари бръмчаха край ушите му и го хапеха по гърба през ризата. Кърлежи пропълзяваха от крайпътната трева, залавяха се за врата и кръста му и започваха да смучат кръв. Дребни мушички търсеха влагата в очите му. Една конска муха го следва известно време, хапейки го по врата. Приличаше на черна бръмчаща капка, с големина колкото ставата на палец. Копнееше да я убие, но не успя, колкото и да се въртеше и пляскаше, щом мухата кацнеше, за да яде плът и смуче кръв. Плясъците отекваха в неподвижния въздух. Отдалеч сигурно приличаше на музикант, изпробващ нов ударен инструмент или пуснат на свобода луд, който е скаран с разума си и си бие шамари в изблик на ненавист към самия себе си.