Инман спря и се изпика в праха. Преди още да е свършил, синкави пролетни пеперуди накацаха по мокрото петно, за да пият. В слънчевата светлина крилете им блестяха като синкав метал. Сториха му се прекалено красиви, за да пият урина, но природата тук очевидно си имаше свои закони.
Следобед наближи до селище на кръстопът. Спря в края и го огледа. Състоеше се от магазин, няколко къщи, навес, под който ковач въртеше педалите на колелото на меха, точейки острието на коса. Правеше го не както трябва, забеляза Инман, защото държеше косата по посоката на въртене на точилото, а не насреща, и под прав ъгъл, а не диагонално. Други хора не се виждаха. Инман реши да рискува и да влезе в белосания магазин, за да си купи храна. Мушна пистолета в гънките на сгънатото на руло одеяло, за да изглежда невъоръжен и за да не привлича вниманието.
Двамата мъже, които седяха на верандата пред магазина, едва-едва вдигнаха очи, докато Инман се качваше по стъпалата. Единият беше без шапка и косата му стърчеше на една страна, като че току-що бе станал от сън и дори още не бе прокарал пръсти през нея. Бе изцяло погълнат от чистенето на ноктите си с шомпола на пушка. Съсредоточил върху задачата всичките си умствени способности, бе прехапал сивия си, като стъпалото на гъска език. Другият четеше вестник. Носеше остатъци от униформа, но козирката на фуражката му бе отпрана и тя стоеше килната върху главата му като мюсюлмански фес. На Инман му се стори, че човекът просто се преструва на зает. На стената зад него бе подпряна пушка „Уитуърт“, истинско произведение на изкуството, с месингов оптически прицел и множество сложни колелца и винтове за регулиране на деривацията и ъгъла на възвишение. Шестоъгълната цев бе запушена с дървена тапа, за да не влиза вътре прах. Досега Инман бе виждал само няколко такива. Бяха любимите на снайперистите. Внесени от Англия, както и скъпите им хартиени патрони, които рядко се намираха. Калибър 45, те не бяха особено мощни, но пък ужасяващо точни на разстояние до една миля. Ако виждаш целта и ако имаш дори и малък опит като стрелец, с „Уитуърт“ ще я удариш. Инман се зачуди откъде човек като този си е намерил такова прекрасно оръжие.
Той мина край тях и влезе в магазина, без ония да го погледнат. Край огнището вътре двама старци играеха на някаква игра върху дъното на преобърнато буре. Единият бе сложил ръка с разтворени пръсти в дървения кръг. Другият забиваше нож в празнините между тях. Инман погледа известно време, но не разбра какви са правилата, нито как се отчита резултатът, нито пък какво трябва да се случи, за да бъде обявен единият за победител.
От оскъдния запас стоки в магазина той си купи пет фунта царевично брашно, парче сирене, малко сухар и голяма солена краставица и излезе на верандата. Двамата мъже бяха изчезнали и то съвсем неотдавна, защото столовете им все още се полюляваха. Инман слезе на пътя и тръгна на запад, като си хапваше, докато върви. Двойка черни кучета пресякоха пред него от една сянка до друга.
Когато Инман наближи края на града, двамата мъже от верандата излязоха иззад ковачницата и му препречиха пътя. Ковачът спря да върти педалите и се приготви да гледа.
— Накъде така, кучи сине? — каза мъжът с шапката.
Инман не отговори. Изяде сочната краставица на две големи хапки и мушна остатъка от сиренето и сухара в торбата. Мъжът, който си бе чистил ноктите, застана от едната му страна. Ковачът, нахлузил тежка кожена престилка, излезе изпод навеса с косата в ръце и заобиколи Инман от другата. Не бяха особено едри, дори ковачът, на когото му личеше, че не е подходящ за занаята си. Мъже без работа, може би пияни и прекалено самоуверени, тъй като очевидно смятаха, че поради численото си превъзходство могат да му излязат само с косата.
Инман посегна към вързопа със завивките и в този миг тримата му се нахвърлиха едновременно и започнаха да го налагат с юмруци и с глава. Не му остана време дори да свали раницата и се наложи да се отбранява с товара на гърба си.
Никак не му се щеше да го съборят на земята и затова бавно заотстъпва назад, докато накрая го притиснаха към стената на магазина.