— Спри до тази топола — каза той.
Свали въжето от шията на коня и с него завърза проповедника през врата за дървото. Хвана свободния край на въжето, прекара го през раменете му и завърза китките му отзад.
— Стой мирен, и всички ще живеем.
Той свали жената от коня и я намести устойчиво в ръцете си — едната под кръста й, другата — под меките бедра. Главата се опря на рамото му, а тъмната коса галеше ръката му като полъх. Тя издаде тих уплашен стон като в неспокоен сън. Бе толкова безпомощна, лишена дори от защитата на съзнанието. Изложена на всевъзможни опасности, оцеляла единствено благодарение на необикновената доброжелателност на света. „Все пак трябваше да застрелям шибания проповедник“, помисли си Инман.
Той я отнесе в къщата и я положи върху купа разстлана вратига на верандата. После погледна през прозореца на тъмната стаичка. В огнището гореше слаб огън. На сламеник край него спеше възрастна жена. Бе живяла толкова дълго, че бе станала почти прозрачна, с кожа като пергамент, и Инман си помисли, че ако я вдигне и изправи пред огъня, ще може да чете вестник през нея. Устата й бе отворена. Старицата хъркаше. Светлинната в огнището осветяваше единствените й два чифта зъби. Единият горе отпред, другия — долу. Приличаше на заек.
Инман натисна вратата и откри, че не е заключена. Отвори я, мушна глава вътре и извика „Хей!“. Старицата продължи да хърка. Той плесна с ръце два пъти, но тя не помръдна. Реши, че е безопасно и влезе. Край огъня имаше чиния с половин царевичен хляб и две парчета пържено свинско. Инман взе храната и я прибра в сухарната си торба. В дъното на стаята имаше празно легло. Леглото на внучката, сети се той. Приближи се, отметна завивките, после излезе навън и се загледа в тъмнокосата девойка. В светлата си рокля приличаше на ивица светлина върху черната земя.
Той я повдигна, внесе я вътре и я сложи на леглото. Събу обувките й и я зави до брадичката. После размисли, смъкна отново завивката и я обърна на една страна, защото си спомни как един от войниците от неговия полк бе заспал пиян по гръб и как щеше да се задави, докато повръща, ако не бяха го забелязали и обърнали. Девойката щеше да се събуди на сутринта с пулсираща глава, чудейки се как се е озовала обратно в леглото си, след като последното, което си спомня, е да палува с проповедника в сеното.
В този миг дънерите в огнището се сринаха от желязната решетка и огънят се разгоря. Девойката отвори очи, обърна глава и се вгледа в Инман. В светлината от огъня лицето й изглеждаше бледо. Косата й — разрошена. Бе уплашена. Объркана. Устата й се отвори като че се канеше да извика, но от нея не излезе никакъв звук. Инман се наведе над нея, протегна ръка и отметна косата от челото й.
— Как се казваш? — попита той.
— Лора — отвърна девойката.
— Чуй ме, Лора. Този проповедник не говори от името на Бог. Никой не го може това. Върни се в съня, а когато на сутринта се събудиш, спомни си за мен като за ангел, явил ти се насън, за да те предупредя да го зарежеш. Той не ти мисли доброто. Запомни това.
Инман докосна очите й с връхчетата на пръстите, както бе виждал да правят хората с мъртвите, за да затворят клепачите им. Тя се успокои под ръката му и заспа.
Остави я и се върна на мястото, където бе оставил проповедника. В момента желанието му да извади ножа си и да го изкорми бе неудържимо, но вместо ножа, той затършува в торбата си и извади писалка, мастило и хартия. Намери добре осветено от луната място и под синкавите лъчи нахвърли накратко историята без много да мисли и украсява, просто описа в няколко изречения замисленото убийство, на което бе станал свидетел. Като свърши, той забоде листа на един клон на нивото на очите, но така, че проповедникът да не може да го достигне.
Проповедникът го наблюдаваше и когато схвана намерението му, се вбеси, взе да рита и да се мята насам-натам, доколкото позволяваше завързаният му врат. Досещаше се какво е написано на листа. Сумтеше и хленчеше през завързаната пред устата му носна кърпа.
— Искаш да свидетелствувам? Това ли искаш? — попита Инман.
— Ммм… — измуча онзи.
Инман извади пистолета си и го допря до ухото му. Запъна петлето и смъкна лостчето, което насочва иглата на ударника към по-ниско разположената цев.
— Още една дума на висок глас и ще останеш без глава — каза Инман, развърза телта и проповедникът изплю кърпичката.