Инман с удоволствие посвети доста време на изучаването на това дълго изречение. Първо го чете, докато всяка дума се запечата в главата му със специфичната за себе си тежест. Иначе вниманието му щеше да се разсейва върху отделните фрази и нямаше да запомни нищо. Като свърши с това, той се опита да си представи пейзажа, добавяйки липсващите детайли от високата рядка гора: видовете дървета, птиците по клоните им, папрата под тях. Когато вече можеше да задържи картината в съзнанието си ясна и устойчива, започна да рисува храста с всички подробности, докато накрая той се появи във въображението му като истински, макар по нищо да не напомняше на познатите растения и да изглеждаше доста фантастично.
Инман духна свещта, зави се и отпи глътка вино, готвейки се за сън, но в мислите му изплува образът на тъмнокосата Лора с мекотата на бедрата й, която бе усетил, докато я носи. После се сети за Ейда и за Коледата преди четири години, когато също бе пил шампанско. Той облегна глава на кората на дървото, отпи голяма глътка от бутилката и изпита чувството, че Ейда отново седи в скута му както тогава край кухненската печка.
Струваше му се, че това е било в друг живот, в друг свят. Спомни си тежестта на тялото й върху краката си. Мекотата на кожата й, но и твърдостта на костите под нея. Бе облегнала глава на рамото му, а косата й ухаеше на лавандула и на нея самата. После се изправи, а той сложи ръце на раменете й и усети мускулите и възлестите стави под кожата. Притегли я към себе си, изпълнен с желанието да я прегърне силно и плътно, но тя изпусна въздух през стиснатите си устни, после стана на крака, оправи гънките на роклята си и приглади черните къдри на косата си, разпилени по слепоочията. После се обърна и го погледна.
— Ами… — промълви тя.
Инман се наведе напред, взе ръката й и потърка гърба на дланта й с палец. Нежните кости, свързващи китката с кокалчетата на пръстите, се размърдаха под натиска като клавиши на пиано. После изправи пръстите, които тя се опитваше да свие в юмрук. Докосна с устни китката, където синкавата вена се разделяше на две. Ейда бавно измъкна ръката си и разсеяно загледа дланта си.
— Там нищо не пише. Или поне ние не можем да го разчетем — каза Инман.
Ейда отдръпна ръката си и каза:
— Това бе нещо неочаквано.
И си тръгна.
Когато най-накрая Инман заспа, засънува ярък като ден сън. Лежеше, както в нормалния свят, в гора от дъбови дървета с листа, очевидно изтощени от растежа през лятото и само на няколко седмици от пожълтяването и есента. Сред дърветата растяха храстите, за които бе прочел в книгата на Бартрам. Бяха отрупани с нереално огромни цветове с петоъгълна форма. Слаб дъждец ръмеше през тежките листа и падаше на земята в толкова фина завеса, че дори не го мокреше. Сред дърветата се появи Ейда и тръгна към него почти със скоростта на дъжда. Носеше бяла рокля, а главата и раменете й бяха загърнати в черен шал, но той я позна по очите и походката.
Инман се надигна и макар изненадан от появата й, поиска да я прегърне и тръгна към нея, за да го направи, но три пъти подред, щом протегнеше ръце към нея, очертанията й се размиваха и тя се превръщаше в неясен силует от проблясваща сивкава мъгла, през който ръцете му безпрепятствено преминаваха. Но на четвъртия път тя си остана от плът и кръв и той най-после успя.
— Извървях труден път, за да дойда при теб — каза той. — И никога няма да те пусна. Никога.
Тя го погледна и свали шала от главата си. По изражението на лицето личеше, че е съгласна, макар да не промълви и дума.
Инман се пробуди от песните на утринните птици. Образът на Ейда от съня не бързаше да си отиде, а и той не искаше това. Стана на крака. По тревата блестеше обилна роса, а слънцето вече се бе издигнало до върховете на дърветата. Върна се в бивака, но там нямаше никой. Огънят край фургона на артистите бе угаснал. Освен големия черен кръг на огнището и успоредните следи от колелетата на фургона нищо друго не доказваше, че артистите са били реални хора. Инман съжали, че не е могъл да се сбогува с тях, но въпреки това цял ден вървя с приповдигнато настроение заради съня, с който го бе дарила тъмната нощ.