Намериха си места и когато зрението им се проясни, забелязаха, че пожар е прогорил отвори в покрива в единия край на помещението. Дупките си стояха неизкърпени и дъждът падаше около огнището почти както и вън, така че посетителите едва ли щяха да се изсушат скоро. Огнището беше огромно, простиращо се напреко в единия ъгъл и при вида му човек започваше да си представя ярки празнични пламъци. Но огънят, който в момента гореше в него, спокойно можеше да се покрие целия с конско седло.
След минута от стаята отзад излезе чернокожа проститутка, едра колкото здрав мъж. В едната си ръка държеше бутилка. В другата — пет чашки, пъхнала дебелите си пръсти в тях. Инман забеляза червената дръжка на бръснач, тикнат в косата над дясното ухо. Около кръста носеше кожена престилка, а роклята й бе с ниско деколте, откриващо огромния й бюст. Като мина край огъня, всички мъже се извърнаха, за да видят очертанията на разкошните й бедра през тънката рокля. Роклята беше къса и мускулестите й прасци бяха изцяло непокрити. Беше боса, с кални ходила. Кожата й беше черна като капак на печка. Жената изглеждаше добре, поне за мъжете, които си падаха по пищни красавици. Мина през помещението, наля питиета и след това дойде на масата на Инман. Сложи две чаши и ги напълни, после си дръпна стол и седна с разтворени крака, при което роклята й се вдигна нагоре. От вътрешната страна на бедрата Инман различи белег от нож, започващ от коляното и губещ се в сянката под надиплените й поли.
— Господа — каза тя, премервайки ги с поглед, за да прецени какво може да измъкне от тях.
После се засмя. Прави бели зъби, синкави венци. Проповедникът изпразни чашата си, бутна я към нея и спря поглед върху вдлъбнатината между гърдите й. Тя я напълни и каза:
— Как ти е името, миличък?
— Вийзи. Соломон Вийзи.
Гаврътна и втората чашка, без да откъсва очи от могъщата й гръд. Обзе го такава похот, че чак затрепери.
— Е, Соломон Вийзи, какво имаш да ми кажеш за себе си?
— Не много.
— Ами да. Като те гледам, не си кой знае какво. Но това няма значение. Колко ще платиш, за да отидеш отзад с Голямата Тилди?
— Много — най-искрено отговори Вийзи.
— Въпросът е дали имаш толкова.
— О, бъди спокойна.
Тилди погледна към Инман.
— Ти ще дойдеш ли с нас? — попита тя.
— Вие вървете напред.
Преди да тръгнат, един мъж в мръсно кожено сако и дрънчащи шпори се приближи откъм другия край на помещението и сложи ръка на рамото на Тилди. Имаше червена пъпка на слепоочието и изглеждаше пийнал. Първата работа на Инман бе да огледа въоръжението му. Пистолет на едното бедро, нож на другото, ръчно измайсторена палка, окачена на халка на колана му. Мъжът се наведе над Тилди и каза:
— Ела при нас, како. Искаме да си поговорим.
— Имам си работа тук — отговори тя.
Мъжът погледна Вийзи и се ухили.
— Този дребосък няма думата.
Вийзи скочи, измъкна колта и понечи да го опре в корема на натрапника. Но движенията му бяха толкова бавни и предвидими, че докато се прицели, онзи успя да извади своя пистолет. Ръката му бе изпъната докрай и дулото бе на един пръст от носа на Вийзи.
Ръката на Вийзи затрепери и цевта на колта клюмна надолу, така че ако беше стрелял, щеше да улучи крака му.
— Прибери го — каза Инман.
Двамата насочиха очи към него и в това време Тилди се пресегна и взе пистолета на Вийзи.
Мъжът погледна Вийзи и сви устни.
— Мръсна кучка — каза той на Тилди, после се обърна и изсъска на Вийзи: — Тя току-що ти спаси жалкия животец, щото ако те гръмна невъоръжен, ще наруша закона.
— Искам си пистолета — каза Вийзи.
— Млъквай — обади се Инман, без да отмества поглед от пъпчивия.
— Няма да го дам — отвърна оня.
Инман не каза нищо.
Мъжът продължаваше да държи пистолета, насочен в главата на Вийзи и изглежда нямаше намерение да слага край на спречкването.
— Май ще те цапардосам с него, вместо да ти го връщам — каза той и раздруса оръжието в лицето на Вийзи.
— Ей! — извика Инман.
Онзи се обърна и видя „Лемат“-а на масата. Ръката на Инман лежеше върху него.