Лусинда се появила в къщата в резултат от спечелени от баща му залози по време на есенния лов на мечки. Вследствие на вечерните игри на карти, голям брой прасета, няколко семейства роби, ездитен кон, котило кучета птицелови, прекрасна английска пушка и Лусинда сменили притежателя си. В деня, в който била доведена от бившия си собственик, тя не носела нищо друго освен не по-голям от тиква вързоп със завързани краища, съдържащ всичките й лични вещи.
Пратили я да работи в кухнята и тъкмо там Одъл я видял за пръв път. Влязъл в помещението и на мига се влюбил в чупливата черна коса, красивите ръце и крака, в стегнато опънатата по ключицата кожа. Била боса и докато гледал изящните й малки ходила, му се искало жена му да е мъртва.
Месеци наред след това прекарвал повечето от времето си, седнал на стол в ъгъла до печката с чаша кафе в ръката, занасяйки се с Лусинда, докато накрая всички в къщата разбрали какво става. Един ден баща му го дръпнал настрана и го посъветвал да реши въпроса, като я заведе в някоя от пристройките й я оправи, както се изразил.
Одъл се отвратил. „Аз съм влюбен“, казал той.
Баща му се изсмял. „Отгледал съм глупак“.
На другия ден бащата на Одъл дал Лусинда под наем на едно семейство на другия край на окръга. Те били дребни фермери и не можели да си позволят да купуват роби. Разбрали се да плащат на бащата на Одъл наем за нея. Започнали да я пращат на полето, да дои кравите в обора, да носи дърва и да върши всякаква друга работа.
Одъл се отчаял. Прекарвал много дни в леглото. Или в скитане из околността, в пиене и хазарт. Докато открил, че два пъти седмично жената на фермера праща Лусинда да продава яйца в града.
В тези дни Одъл скачал от леглото в отлично настроение и обявявал, че отива на лов. Нареждал да оседлаят коня му, да доведат чифт кучета и да окачат на седлото калъфа със заредената му пушка. Мятал се на седлото направо от верандата и препускал в галоп миля след миля. Преливащи от радост като при истински лов, кучетата игриво тичали край него, като от време на време се стрелвали в гората, привлечени от познати миризми. Одъл влизал в града, преминавал през него, излизал от другия му край и пресрещал Лусинда, която вървяла боса с кошница яйца на рамо. Той слизал от коня и тръгвал до нея. Взимал кошницата й. Търсел подходящи теми за разговор. Нито веднъж през тези първи месеци не се опитал да я заведе в гората. Тя го молела да не го прави, заради него самия и заради себе си. В покрайнините на града й връщал кошницата, хващал ръката й и се сбогували с наведени глави.
Естествено, в крайна сметка Одъл все пак започнал да я води в гората, където лягали върху килима от борови иглички. После започнал да я посещава нощем в колибата й по няколко пъти месечно. Спъвал коня в гората и връзвал кучетата за някое дърво. Като излизал на просеката, където била колибата, тя се втурвала към него, облечена в тънка нощница. Той я взимал в обятията си, после влизали вътре и оставали в леглото до зори.
За да отсъства от къщи, измислял какви ли не причини. Основната била ловът на миещи мечки и не след дълго всички роби в околността вече знаели, че Одъл е готов да плати повече от долар за току-що убито животно. Когато можел, купувал по някое на път към къщи, за да докаже историята за нощния си лов. Ако не, се прибирал, жалвайки се от лошия си късмет, неумението си да стреля, недобре обучените кучета или от това, че миещи мечки се срещали все по-рядко.
Това продължило около година. Една нощ Лусинда му казала, че е бременна. Като чул това, Одъл разбрал, че не може повече да се крие и на другия ден отишъл при баща си в така наречения му кабинет, където не правел нищо друго, освен да изучава счетоводните книги на плантацията. Застанали пред огнището. Одъл му предложил да откупи Лусинда. Щял да плати всяка посочена цена без пазарлъци. Баща му запримигвал от удивление.
— Нека видим дали правилно съм разбрал — казал той. — Купуваш тази негърка за работа на полето или заради оная й работа?
Одъл го ударил с все сила по лявото ухо. Старецът паднал, изправил се и пак паднал. От ухото му потекла кръв.
— Помощ! — изкрещял той.
Одъл прекарал следващите седем дни, заключен в мазето, целият в синини от побоя, който му нанесли по-малкият му брат и надзирателят. На втория ден баща му дошъл до вратата и през една пролука между дъските казал:
— Продадох кучката в Мисисипи.
Одъл заблъскал вратата с все сила, но безуспешно. После цяла нощ вил като вълк и с кратки прекъсвания продължил да вие и през следващите няколко дни.