Когато видяха пет гарвана да се съвещават в края на жълто стърнище, Руби каза:
— Чувала съм да казват, че гарваните живеят стотици години, макар че един бог знае как може това да се провери.
Когато една чинка с брезово клонче в човката прелетя край тях, Руби се учуди. Според нея птицата нещо се била объркала, защото за какво й е да носи клонка, ако няма да строи гнездо? А сега съвсем не беше време за това. Като минаха покрай букова горичка край реката, Руби каза, че реката е получила името си от големия брой пощенски гълъби, които понякога се събират тук, за да ядат буковите жълъди и че на младини е изяла много гълъби, когато Стоброд изчезвал по цели дни и я оставял сама да се грижи за себе си. За едно дете те били лесна плячка. Дори нямало нужда да стреляш по тях, можело просто да ги събориш от дървото с пръчка и да им извиеш врата, преди да са се опомнили.
Когато три гарвана, преследващи ястреб, прелетяха над тях, Руби изрази дълбокото си уважение към несправедливо обругавания гарван, намирайки доста достойни за подражание неща от техния начин на живот. Тя отбеляза със съжаление, че много птици по-скоро биха умрели от глад, отколкото да ядат храна, която не обичат. А гарваните ядат всичко, което става за ядене. Възхити се на острия им ум, на липсата на горделивост, на склонността им към шеги и на хитростта им в битка. Всичко това заедно засенчвало вродената гневливост и меланхоличност на гарвана, за които свидетелствувало мрачното му оперение.
— Само можем да се учим от гарвана — каза многозначително Руби, тъй като Ейда бе изпаднала в някакво тъжно настроение, нямащо нищо общо с проясняващото се небе.
Почти през цялата сутрин Ейда бе толкова потисната, че спокойно можеше да си върже черна траурна лента на ръкава, за да го обяви на света. Отчасти това се дължеше на тежката работа през седмицата. Бяха косили трева из пустеещите ниви, макар да бе до такава степен смесена с бурени, че едва ли щеше да влезе в употреба. Единия ден часове наред бяха подготвяли косите. Трябваха им пила и точилен камък, за да наточат подбитите и ръждиви остриета, които намериха подпрени в ъгъла на бараката за сечива. Ейда нямаше никаква представа дали Монро е притежавал подобни инструменти. Съмняваше се, тъй като косите не бяха негови, а оставени от семейство Блек. Двете с Руби преровиха бараката и откриха конусовидна пила с дръжка от царевичен кочан. Но камък не намериха.
— И моят баща нямаше точило — каза Руби. — Просто плюеше върху някой плосък камък и прокарваше ножа си върху него няколко пъти. Колкото се наточи — толкова. За него не беше въпрос на чест ножът му да е толкова остър, че да отрязва косъм от ръката ти. Щом можеше да среже калъп тютюн с него, бе напълно доволен.
Накрая се отказаха и прибягнаха до метода на Стоброд, използвайки гладка плоча, която намериха на брега на потока. Въпреки продължителното и изтощително триене, косите не станаха особено остри, но Ейда и Руби все пак отидоха в полето и цял следобед косиха, после пластиха тревата на откоси. Като свършиха, слънцето отдавна бе залязло и вече се здрачаваше. В деня, преди да тръгнат, когато сеното бе поизсъхнало, те започнаха да го товарят на колата и да го разтоварват в плевника. Под подметките на обувките си усещаха острите връхчета на остатъците от окосената трева. Заставаха от срещуположните страни на откоса и се редуваха да хвърлят сеното с вилите. Когато, без да щат объркваха ритъма, зъбите на вилите им се удряха със звън, и Ралф, задрямал в хамута, се сепваше и разтърсваше глава. Работата бе изморителна, макар че денят не бе особено горещ. Вдигаше се прах, който покриваше косата и гънките на дрехите им и полепваше по потните им ръце и лица.
Когато свършиха, Ейда щеше да припадне. Ръцете й бяха покрити с червен обрив като шарка от убожданията и допира на краищата на тревата, а между палеца и показалеца й се бе появил голям, пълен с кръв, мехур. Изми се и си легна още преди да се мръкне, без да е яла нищо освен филия хляб с масло и захар.
Но въпреки умората тя на няколко пъти се буди, но не съвсем, а в някакво междинно състояние между съня и не-съня, взело най-лошите черти и от двете. Имаше чувството, че продължава да коси и хвърля сено в колата. Когато в един момент стреснато отвори очи, видя тъмните сенки на три крайника да танцуват в осветеното от луната пространство на пода. Бяха зловещи и страшни. По някое време през нощта облаци скриха луната, заваля дъжд и Ейда най-после заспа.