Старецът стоял, насочил пушката към тях, и оглеждал въоръжението им.
— За какво са им на негрите тия дълги кавалерийски саби? За да си пекат месо на огъня ли? — попитал той Тийг.
Никой не отговорил и тогава старецът попитал:
— Какво търсите тук?
— Много добре знаеш — отвърна Тийг. — Ловим дезертьори.
— Тук няма. Заминаха си отдавна. Изпокриха се в гората. Други тръгнаха към планината, за да преминат линията и се присъединят към федералните.
— О, така ли? Ако те слушам, значи най-добре да се прибираме в града. Това ли искаш да ми кажеш?
— Ще си спестим доста неприятности, ако го направите.
— Внимавай да не обесим и теб — казал Тийг. — Ако са си заминали, нямаше да ни срещнеш въоръжени на пътя.
В този момент младежът паднал на земята и изкрещял:
— Божичко!
В мига, в който старецът насочил вниманието си към момчето, Ейрън се хвърлил напред, с изненадваща за едър човек като него ловкост и ударил стареца в главата с левия си юмрук. Вторият удар избил пушката от ръката му. Старецът паднал по гръб. Шапката му се търкулнала на земята до него. Ейрън се навел, взел пушката и започнал да удря стареца с нея, докато прикладът станал на парчета. После продължил само с цевта. Човекът останал неподвижен, в съзнание, с недоумяващ поглед в очите. От ухото му потекла кървава каша.
Байрън се изплюл и избърсал кръвта от главата си, после извадил сабята си, тикнал върха й под брадичката на стареца и натиснал, докато се появила струйка кръв, досущ като неговата.
— Да си пекат месо на огъня — процедил той.
— Остави го — каза Ейрън. — Вече е безопасен.
Въпреки огромния си ръст и двамата имали тънички като на птиченца гласчета.
Байрън отдръпнал сабята от шията на стареца, но преди някой да е разгадал намеренията му, хванал дръжката с две ръце и без особени усилия, сякаш вкарвал бутало в съд за биене на масло, пробол стомаха му.
После отстъпил назад с разперени встрани ръце. От сабята не се виждало нищо, освен предпазителя и дръжката, стърчащи под гръдния кош на стареца. Той се опитал да се надигне, но успял да мръдне само главата и коленете си — бил прикован към земята.
Байрън погледнал Тийг и каза:
— Да го довърша ли?
— Остави това на Създателя му — отвърнал Тийг.
Момчето станало, приближило се до стареца и го зяпнало глуповато.
— Готов е за смъртта — казало момчето. — Лампата му е запалена и той вече очаква булката.
Всички, освен стареца и Тийг, избухнали в смях. Тийг каза:
— Млъквай, Бърч. Да вървим.
Те яхнали конете, за да се придвижат до къщата, а в този миг старецът изстенал и издъхнал. Като минавал край него, Байрън се навел от седлото и ловко като цирков ездач измъкнал сабята и я избърсал в гривата на коня, преди да я прибере в ножницата.
Байрън приближил до портата, строшил резето с ритник и я отворил. Влезли и се насочили към верандата.
— Излизайте — извикал Тийг с весела нотка в гласа.
След като никой не се показал, Тийг погледнал Байрън и Ейрън и посочил с брадичка входната врата.
Двамата слезли от конете, вързали юздите за една от подпорите и тръгнали да заобиколят къщата в противоположни посоки с извадени пистолети. Движели се като чифт ловуващи вълци — в безмълвно разбирателство за постигане на обща цел. Били бързи, а движенията им ловки и гъвкави, въпреки грамадния ръст. Но силата им била най-вече в близкия бой — двамата били в състояние да разкъсат с голи ръце, попаднал между тях човек.
След като обиколили празната къща три пъти, те нахлули през предната и задна врата едновременно. След минута излезли. Ейрън държал сноп свещи, а Байрън носел част от бут, хванал го за белия кокал като пилешки крак. Сложили ги в дисагите, провесени на седлата. После, без да бъде произнесена дума, направен някакъв жест и без дори и намек за команда, Тийг и Бърч слезли от конете и всички заедно отишли в плевнята. Отворили вратите на конюшнята, но вътре намерили само едно старо муле. Претърсили сеното горе, промушвайки със сабите си по-големите купчини, после излезли навън и тръгнали към коша, но като приближили, вратата му внезапно се отворила и тримата дезертьори побегнали.