Мъжете не можели да тичат много бързо, тъй като им пречели импровизираните оръжия, напомнящи находки от праисторически времена — наточен палешник, окачен на верига, стара лопата, превърната с помощта на чук и пила в нещо като копие, тояга като боздуган със заковани на върха пирони за конски подкови.
Тийг им дал малко преднина, после опрял приклада на карабината на рамо и застрелял двама от бегълците, които паднали сред дрънченето на оръжията си. Последният — затворникът — спрял, обърнал се към преследвачите си и вдигнал ръце. Тийг го огледал. Пръстите на босите му нозе ровели земята, като че търсели по-здрава опора. Тийг наплюнчил палеца си, избърсал го в мушката на спенсъра, вдигнал карабината и се прицелил. Мъжът стоял неподвижно, вдигнал боздугана над главата си, както изобразяват диваците в книжките с картинки.
Тийг свалил карабината, опрял приклада в земята и я хванал за цевта.
— Хвърли тази пръчка, иначе ще пратя тия двамата да те разкъсат.
Затворникът погледнал двамата здравеняци и пуснал тоягата в краката си.
— Така — казал Тийг. — Стой там и не мърдай.
Мъжете се приближили до него. Ейрън го сграбчил за врата и го повдигнал във въздуха като кученце. После насочили вниманието си към двамата на земята. Единият бил мъртъв. От раната изтекла съвсем малко кръв. Другият бил улучен в корема. Още бил жив, но не му оставало много. Бил се подпрял на лакти, със смъкнати панталони и гащи до коленете. Попипал раната си с два пръста, после ги погледнал и каза:
— Убихте ме.
Онези се приближили и застанали около него, но като усетили вонята от вътрешностите му, отстъпили назад. Затворникът помръднал, сякаш искал да отиде при другаря си и Ейрън го ударил с юмрук три пъти в страничната част на главата. Бърч извадил черен къс тютюн за дъвчене, захапал единия край, извадил нож, срязал го близо до устните и прибрал остатъка в джоба си. После се изплюл и с върха на ботуша внимателно очертал линия до кехлибареното петно, сякаш маркирал границата на някаква територия.
Простреляният легнал по гръб и запримигвал, сякаш виждал небето за пръв път. Устните му изричали някакви думи, но единственият звук, който се чул, бил цъкането в сухата му уста. После очите му се затворили и известно време изглеждал като мъртъв, само дето от време на време пръстите му помръдвали. От раната му рукнало невероятно количество кръв. Тревата около него почервеняла, а дрехите му се просмукали с нея и лъснали като мушама. Дори в смътната светлина кръвта изглеждала яркочервена. После кръвта спряла да тече и човекът отново отворил очи с невиждащ поглед.
Разбрали, че е умрял.
Бърч предложил да се изплюе в окото му, за да видят дали ще мигне, но Тийг каза:
— Няма нужда. Мъртъв е.
— Тия двамата и твоят старец те изпревариха — казал Бърч на затворника.
Мъжът не отговорил.
— Млъквай, Бърч! — сгълчал го Тийг. — Донеси нещо да вържем ръцете му, после ще го заведем в града като коза на юларче.
Момчето отишло до конете и се върнало с навито въже. Но когато Тийг се навел да върже ръцете му, затворникът сякаш полудял. Нямало друго обяснение за постъпката му, освен че предпочитал да умре, но не и да се остави да бъде вързан. Ужасен, той ритнал Тийг в бедрото. Тийг и двамата здравеняци се нахвърлили върху него, но затворникът бил обзет от такъв бяс, че известно време не можело да се каже кой ще надвие. Удрял с всичките си крайници и дори с глава, като непрекъснато крещял пронизително, а това ги обърквало. Накрая все пак успели да го съборят на земята и да вържат китките и глезените му. Но дори и вързан, той продължавал да се върти, да се мята и да посяга с глава, като успял да ухапе Тийг за ръката. От раната шурнала кръв. Тийг я избърсал в палтото си и я огледал.
— Да ме ухапе прасе — да, но човек — не бих допуснал! — казал той.
Тийг изпратил Бърч да донесе от къщата стол, за който привързали затворника с ръце до тялото, а след като на врата му преметнали и примка, той можел да мърда само с пръсти и да върти глава насам-натам като костенурка, обърната по гръб на пясъка.
— Така — казал Тийг. — Ха да видим как ще хапе сега.