Чаплата тръгна към тях, после се спря на кална плитчина. Беше на не повече от три метра. Тя снижи глава и вдигна съвсем малко над земята черен крак с люспи колкото нокът. Ейда се вгледа в странния отпечатък в калта. Птицата я гледаше като позабравен стар познат, оставил смътен спомен в паметта й.
После бавно разтвори криле, при което сякаш се задвижи цял механизъм от шарнири, лостове, оси и макари. Под перата се видяха всички кости и кожата. Като ги разпери, заеха такава широка площ, че Ейда се запита как ли прелита между дърветата. Птицата направи крачка напред към Ейда, вдигна се от земята и само с един-два маха на огромните криле се извиси над главата й, после още по-нагоре, през зеления покров на листата. Ейда почувства полъха им, раздвижването на въздуха, видя студената синя сянка по земята, по кожата на лицето си. Тя вдигна очи и дълго гледа към смаляващата се в небето птица. После махна с ръка като за сбогом. Какво беше това?, запита се тя. Благословия? Предупреждение? Пратеник от света на духовното?
Ейда извади новия си тефтер и наостри единия молив с джобното си ножче. С бързи движения нарисува по памет чаплата, застанала на плитчината. Не й хареса извивката на шията и ъгъла на клюна, но краката, перата на гушата и погледът бяха както трябва. Отдолу с ъгловатия си почерк написа: „Синя чапла/ръкава на Пиджън/9-и октомври 1864 г.“ После вдигна очи към небето и попита Руби:
— Колко е часът според теб?
Руби погледна на запад и отговори:
— Пет и нещо.
Ейда записа: „пет часа“ и затвори тефтера.
Докато вървяха край реката, разговаряха за птицата. Руби сподели, че чувства чаплите някак близки. Когато била дете, Стоброд неведнъж се бил отричал от нея като твърдял, че баща й не е бил човек. Докато майка й била бременна с нея — като си пийнела и ставала заядлива и искала да го уязви — му завявала, че няма никакво участие в зачеването на бебето й и че истинският баща бил едра синя чапла. Разправяла как една сутрин чаплата кацнала край потока и след като прекарала няколко часа в лов на раци, дошла в двора, където тя трошала корички от стар царевичен хляб и хранела пилетата. Разказаната от майката на Руби история, предадена по-късно от Стоброд, гласяла, че чаплата се приближила на дългите си крака до майката и я погледнала в очите. Погледът бил красноречив, казвал Стоброд, и можел да се тълкува само по един начин. Тя се обърнала и побягнала, но чаплата я последвала в къщата. Докато тя лазела на четири крака, опитвайки се да се скрие под леглото, чаплата й налетяла изотзад. Майката описвала онова, което последвало, като ужасно и мъчително телесно наказание.
— Разправял ми е тая история стотици пъти — каза Руби. — Приемах я като една от поредните му измислици, но и досега като видя чапла, все се питам дали пък не е вярно.
Ейда не знаеше какво да каже. Светлината под дърветата стана златиста и листата на бука и тополата затрептяха в полъха на слабия ветрец. Руби се спря и облече пуловера, а Ейда оправи гънките на палтото и го наметна на раменете си. При брода срещнаха млада жена, която носеше бебе, увито в карирана покривка за маса, преметната през рамо. Стъпваше боса по камъните грациозно като сърна. Не каза нито дума, дори не вдигна очи, когато се разминаха, макар че бебето ги гледаше безизразно с кафявите си ококорени очички като забодени в лицето му жълъди. Малко след брода някакви дребни птички излетяха от ябълковото дърво, стърчащо самотно сред полето. Те се стрелнаха ниско над земята и изчезнаха в гората. Залязващото слънце блестеше в очите на Руби и тя не можа с точност да каже какви са, но за целите на предсказване на времето това нямаше значение. Формата на ятото предвещаваше още дъжд.
По-нататък, близо до езерце край реката, в което кръщаваха хората в баптистката вяра, цял облак лястовици изригна от клоните на клена с вече червенеещи листа. Лъчите на слънцето докосваха планинските хребети и небето бе с цвета на излъскан калай. Лястовиците излетяха от дървото като едно тяло, запазило конусовидната формата на дървото. После се разсипаха по вятъра, разлетяха се настрани, размахвайки криле през равни интервали, и сега Ейда видя ятото в профил, със сребристи междини между отделните птици. После като по команда те се устремиха право нагоре и обърнаха широката част на крилата си към нея, затулвайки празнините. Ятото заприлича на черен образ на червения клен, повторен върху небето. Сенките на птиците трепкаха по високата трева отвъд пътя.